Убийството на художника

Гамаш се взираше мълчаливо в Джейн Нийл. Никол се изкашля, подозираше, че шефът й за момент е забравил къде се намира. Но той не реагира. Дори не помръдна. Двамата с Джейн бяха застинали във времето: единият втренчен нагоре, другият - надолу. После очите му обходиха тялото на възрастната жена, спряха се на износената й жилетка и пуловера с висока светлосиня яка. Не се виждаха никакви бижута. Дали не беше ограбена? Трябваше да пита Бовоар. Полата й от груб плат изглеждаше естествено разположена, поне за човек в нейното положение. Клинът й беше безупречен, ако не се броеше едно петно на него. Може и да беше ограбена, но не беше претърпяла насилие. Като се изключи убийството й, разбира се.

Дълбоките му кафяви очи се задържаха върху обсипаните със старчески петна ръце на мъртвата жена. Загрубели и изпечени ръце на човек, който редовно се е трудил в градината си. По пръстите й не личаха пръстени, нито пък следи от такива. Изпитваше едно много особено болезнено чувство всеки път, когато гледаше ръцете на мъртъвци, загинали преди няколко часа; представяше си всички предмети и хора, които тези ръце са държали или докосвали. Храна, лица, дръжки на врати. Всички жестове на радост и мъка. И последният беззащитен жест пред лицето на смъртта. А най-потискащо бе да гледа ръцете на млади хора, които никога нямаше да имат възможност да отметнат някой упорит посивял кичур от собствените си очи.

Гамаш се изправи с помощта на Бовоар и запита:

- Била ли е ограбена?

- По-скоро не. Господин Хадли казва, че жертвата никога не е носила бижута и много рядко е излизала с ръчна чанта. Според него ще открием чантата в дома й.

- Някакъв ключ за къщата й?

- Не. Няма такъв. Но според господин Хадли тук хората не заключват домовете си.

- Сега това ще се промени. - Гамаш се наведе над тялото и се втренчи в дребната рана, от която бе изтекъл животът на едно човешко същество, колкото и абсурдна да изглеждаше на пръв поглед тази представа. Беше с размера на малкия му пръст.

- Някаква идея кой може да го е направил?

- Сега е ловен сезон, така че е възможно да е куршум, макар това да не прилича на огнестрелна рана.

- Всъщност е открит сезонът за лов с лъкове. Този с огнестрелни оръжия започва след две седмици - обади се Никол.

Двамата мъже я изгледаха мълчаливо. Гамаш кимна и тримата се втренчиха отново в раната с пределна концентрация, сякаш очакваха тя сама да им разкрие подробностите около появата си.

- Къде е стрелата тогава? - попита Бовоар.

- Има ли изходна рана?

- Не знам. Още не сме позволили на съдебния лекар да я премести за оглед.

- Да я преместим ей тук - предложи Гамаш и Бовоар махна с ръка на една млада жена с дънки, шлифер и медицинска чанта на рамо.

- Здравейте, господин инспектор - поздрави с кимване доктор Шарън Харис и приклекна. -Мъртва е от около пет часа, може би по-малко. Но това е само предположение. - Доктор Харис преобърна тялото на Джейн. По гърба на пуловера й бяха полепнали сухи листа. Във въздуха се разнесе звук от повръщане и Никол рязко се обърна. Извърнат с гръб към тях, Бен Хадли се прощаваше с храната си. - Да, има изходна рана.

- Благодаря ви, докторе. Оставяме ви да работите. А сега, ако обичате, Бовоар, придружете ме; вие също, агент Никол. Кажете ми какво ви е известно.

През всичките години на съвместна работа с Гамаш Жан Ги Бовоар все още се въодушевяваше, когато чуеше шефа си да произнася това просто изречение при разследване на убийство. „Кажете ми какво ви е известно“ поставяше началото на лова. Той бе лидерът на глутницата. А главен инспектор Гамаш - водачът на ловната потеря.

- Казва се Джейн Нийл. Седемдесет и шест годишна. Никога не се е омъжвала. Получихме тази информация от мистър Хадли, казва, че била на същите години като починалата му преди месец майка.

- Това е интересно. Две възрастни жени да умрат само в рамките на месец в това малко селце. Направо е удивително.

- Аз също си го помислих, затова го попитах. Майка му е починала след дълга борба с рака. Било ясно за всички цяла година преди това.

- Продължавайте.

- Сутринта около осем часа господин Хадли се разхождал в гората по стар навик. Натъкнал се на тялото на госпожица Нийл, проснато на пътеката. Нямало как да не го забележи.

- И какво направил?

- Казва, че веднага я познал. Приклекнал до нея и я разтърсил. Решил, че е получила удар или претърпяла инфаркт. Тъкмо се канел да й прави изкуствено дишане, когато забелязал раната.

- Не е ли видял, че очите й са неподвижно отворени и е студена като лед? - Никол вече се чувстваше доста по-уверено.

- А вие бихте ли забелязали?

- Разбира се. Няма как човек да не го види.

- Освен ако... - Гамаш я подкани да обори сама твърдението си. Ивет обаче не изгаряше от подобно желание. Напротив, жадуваше да се окаже права. Инспекторът явно считаше, че тя греши.

- Освен ако... Освен ако не съм изпаднала в шок, предполагам. - Трябваше да признае, че това е възможно, макар и малко вероятно.