Убийството на художника

Щръкнала покрай живописно езерце, стара мелница топлеше каменните си стени на оскъдното сутрешно слънце. Обградена бе от кленове, брези и диви череши, които упорито отказваха да се разделят с листата си, а ветрецът ги размахваше като хиляди щастливи приветстващи ги ръце. Но там бяха и полицейските коли, които разваляха идилията. Макар че - Гамаш бе наясно - не полицията бе злодеят в случая. Злото бе пристигнало тук преди нея.

Инспекторът закрачи право към възбудената тълпа, скупчена около мястото. Пред очите му се разкри лъкатушещ надолу път, който отвеждаше към живописно селце. Нарастващото множество от местни хора се бе събрало на ръба на хълма, някои бяха втренчени в гората, където с големи усилия успяваха да различат движенията на полицаите в яркожълти жилетки. Повечето очи обаче бяха вперени в него. Гамаш безброй пъти бе виждал подобни изражения -лица на хора, жадуващи да научат новината, която отчаяно не искат да чуят.

- Кой е убит? Можете ли да ни кажете какво се е случило? - обърна се към него от името на всички един висок и авторитетен мъж.

- Съжалявам, аз самият още не съм се запознал със случая. Ще ви кажа при първа възможно ст.

Мъжът не остана доволен от отговора му, но кимна. Гамаш погледна часовника си: 11,00 часа преди обяд в неделята преди Деня на благодарността. Извърна се от тълпата и закрачи към мястото, в което всички се бяха втренчили; съзнаваше отлично какво ще се открие пред погледа му.

Около тялото бяха опънали жълта найлонова лента, в чиито очертания се движеха следователите; те се навеждаха и изправяха, сякаш изпълняваха някакъв езически ритуал. Повечето работеха с Гамаш от години, но той винаги имаше свободно място за нов ученик.

- Инспектор Жан Ги Бовоар, запознайте се с агент Ивет Никол.

Бовоар кимна небрежно.

- Приятно ми е.

Инспекторът беше трийсет и пет годишен и повече от десет години работеше като заместник на Гамаш. Беше с кожено яке, панталони от рипсено кадифе и вълнен пуловер. Около врата си уж небрежно бе омотал шал. На пръв поглед приличаше на конте, но стегнатата му като пружина фигура говореше друго.

- Благодаря ви, сър. - Никол се зачуди дали някога ще бъде спокойна на местопрестъпленията като колегите си.

- Господин главен инспектор Гамаш, запознайте се с Робер Лемио. - Бовоар му представи един младеж, застанал почтително до полицейския кордон. - Агент Лемио е дежурният служител на Surete в Ковънсвил. Получил обаждането и незабавно пристигнал тук. Поставил охрана на местопрестъплението и веднага ни се обадил.

- Добра работа. - Гамаш стисна ръката на младия мъж. - Нещо да ви се стори странно, когато пристигнахте?

Лемио бе видимо объркан от въпроса. Беше се надявал в най-добрия случай да му позволят да се навърта наоколо и да наблюдава, вместо да го прогонят. Не бе предполагал, че ще се изправи пред Гамаш, а какво остава да отговаря на въпросите му.

- Bien sur, видях онзи мъж ей там. Заради дрехите и пребледнялото му лице предположих, че е Anglais⁶. Забелязал съм, че те имат слаб стомах и не държат много на неприятни гледки. -Лемио с удоволствие сподели прозрението си с главния инспектор, макар че току-що го бе съчинил. Нямаше никаква представа дали англичаните имат по-слаби стомаси от квебекчаните, но му звучеше добре. От личен опит знаеше, че англичаните нямат усет за облеклото, така че този мъж с най-обикновена фланелена риза със сигурност не беше франкофон. - Казва се Бенджамин Хадли.

Гамаш отправи поглед към мъж на средна възраст в другия край на ограждението, който бе приклекнал до кленово дърво. Висок, слаб, със силно пребледняло лице. Бовоар проследи погледа на главния инспектор.

- Той открил тялото - поясни.

- Хадли? Да не е онзи Хадли, с мелниците?

Бовоар се усмихна. Нямаше представа откъде го е научил Гамаш, но беше вярно.

- Точно той. Познавате ли го?

- Не. Още не. - Бовоар се изненада, а Гамаш обясни: - На мелницата виси една избеляла табела.

- „Мелниците на Хадли“.

- Добра дедукция, Бовоар.

- Само предположение, сър.

Никол прехапа ядно устни. Беше придружавала неотлъчно Гамаш през цялото време, но ето че той го бе забелязал, а тя - не. Какво ли още бе успял да види? Какво ли още не бе успяла да види тя? По дяволите. Ивет изгледа подозрително Лемио. Той определено се натягаше пред главния инспектор.

- Merci, агент Лемио - поблагодари му тя, протегнала ръка, докато главният инспектор наблюдаваше злочестия англичанин. Младият мъж я пое, както се бе надявала. - Au revoir.

За миг Лемио застина нерешително. Хвърли един поглед на широкия гръб на Гамаш, после сви рамене и се отдалечи.

Арман Гамаш прехвърли вниманието си от живите към мъртвите. Направи няколко крачки и приклекна до тялото, заради което бе пътувал дотук.

Кичур коса бе влязъл в отворените очи на Джейн Нийл. Прииска му се да го отмести. Беше чудато, знаеше го. Но той си беше чудак. Фантазьор. Извървял бе дълъг път и си позволяваше подобни странности. От друга страна, Бовоар бе самото въплъщение на рационалността и именно това ги правеше такъв изключителен екип.