- Наистина ли?! - Габри скочи от стола на мига. Дългите му крака го изстреляха през кухнята към подаръчната кошница. За разлика от Оливие, който бе сдържан и придирчив като котарак, Габри напомняше повече на санбернар, макар и без пословичното лигавене на породата. Той внимателно огледа сложната плетеница от клонки и нададе победоносен вик: -Винаги съм го искал! - След което измъкна колбаса.
- Не пипай. Това е за Клара.
Всички втренчиха тревожен поглед в госпожа Мороу, особено Питър. На Оливие видимо му олекна. Габри отново се пресегна и ловко измъкна дебелата книга.
- „Събрани съчинения на У. Х. Одън“. - Габри опита да замаскира нотките на разочарование в гласа си. Без да полага особени усилия. - Не съм запонзат с този поет.
- О, Габри, заслужаваш почерпка - съжали го Джейн.
- Добре, хайде, че вече не издържам! - заяви внезапно Рут и се наведе през масата към Джейн. - „Артс Уилямсбърг“ приеха ли картината ти?
- Да. - Отговорът сякаш задейства невидими катапулти под седалките на присъстващите. Всички скочиха на крака и се втурнаха към Джейн, която ентусиазирано отговаряше на прегръдките им. Сияещото й лице излъчваше повече блясък от всички свещи в стаята.
Клара отстъпи назад за миг, за да наблюдава отстрани оживлението. Изпитваше истинско щастие, че присъства на такъв момент.
- Добрите художници влагат голяма част от себе си в своите творби - заяви Клара, след като всички се върнаха по местата си.
- Какво е специалното значение на „Един ден от събора“? - попита Бен.
- А, не, няма да подсказвам. Трябва да отгатнете сами. Отговорът е в картината. - Джейн се обърна усмихната към него. - Сигурна съм, че ще я разгадаете.
- Защо си я кръстила „Един ден от събора“? - полюбопитства отново Бен.
- Защото я нарисувах на събора, по време на заключителното шествие.
Джейн изгледа многозначително Бен. Майка му Тимър, която беше нейна приятелка, бе починала същия следобед. Нима бе минал само месец оттогава? Цялото село бе присъствало на шествието освен Тимър, която умираше от рак в самота, докато синът й Бен бе в Отава на търг за антикварни вещи. Той чу тъжната вест от семейство Мороу. Клара никога нямаше да забрави погледа и лицето му, когато Питър му съобщи новината за смъртта на майка му. Нямаше мъка, нито дори следа от болка, още не. Изражението му бе на човек, който не вярва на ушите си. И не беше единственият.
-
- Може да се шмугна долу да хвърля едно око на „Един ден от събора“ преди изложбата -подхвърли Бен.
Джейн пое дълбоко дъх:
- Искам да поканя всички ви на коктейл след откриването на изложбата. Във всекидневната. - Ако беше добавила: „И ви искам всички без дрехи“, приятелите й едва ли щяха да бъдат толкова изумени. - Подготвила съм ви една малка изненада.
- Не думай - обади се Рут.
Уморените гости се разотидоха по домовете си, добре заситени от печеното пуешко и тиквения пай, изпитото порто и еспресо; фенерчетата им проблясваха като гигантски светулки. Джейн целуна Питър и Клара за лека нощ. Получила се бе една приятна и спокойна вечер с приятели точно преди Деня на благодарността. Клара проследи с поглед Джейн, докато възрастната жена вървеше по лъкатушещата горска пътека, която свързваше къщите им. Блясъкът на фенерчето се виждаше дълго след като фигурата й изчезна в мрака - ярка бяла светлина като от факлата на Диоген. Клара изчака да чуе радостния лай на Люси и едва тогава затвори внимателно вратата на къщата си. Джейн се бе прибрала. В безопасност.