Убийството на художника

Джейн ускори крачка - съжаляваше, че краката й не са по-дълги. Видя как Оливие извършва нещо изключително необичайно. Бавно, преднамерено и нежно улови ръката на Габри и я задържа няколко секунди, преди да я поднесе към устните си пред очите на крещящите момчета, които продължаваха да ги замерят с тор. Хлапетата застинаха за момент, щом видяха как Оливие целува изцапаната с тор ръка на Габри. Сякаш се вкамениха от тази гледка на любов и предизвикателство. Но това трая само миг. Ненавистта им взе връх и нападението им бързо се възобнови.

- Спрете! - каза твърдо Джейн.

По средата на замаха отпуснаха ръце - инстинктивна реакция към гласа на по-възрастен. Извърнаха се като един и съзряха дребната Джейн Нийл да се приближава към тях, облечена в украсена с цветя рокля и жълта жилетка. Момчето с оранжевата маска вдигна ръка да замери и нея.

- Да не си посмял, млади човече.

Хлапето се поколеба за миг - достатъчно време, за да може Джейн да изгледа всички в очите.

- Филип Крофт, Гюс Хенеси, Клод Лапиер - изрече бавно и отчетливо възрастната жена.

Това се оказа достатъчно. Момчетата изтръскаха ръце и се стрелнаха покрай Джейн нагоре

по улицата. Момчето с оранжевата маска се смееше с цяло гърло - звукът бе толкова гаден, че надминаваше дори ефекта от торта. Друго момче се обърна и се загледа назад, но останалите го задърпаха и тласнаха отново напред.

Всичко това се бе случило същата тази сутрин. Но вече изглеждаше като кошмар.

- Беше отвратително - съгласи се Габри с коментара на Рут и се отпусна в едно от избелелите кресла, нагрято от огъня на близката камина. - Разбира се, те са прави. Аз съм гей.

- Чист педал направо - додаде Оливие и се настани върху страничната облегалка на стола му.

- Превърнах се в един от изтъкнатите хомосексуалисти на Квебек - перифразира Габри прочутите думи на Куентин Крисп⁸.

Оливие се изсмя, а Рут хвърли поредната цепеница в огъня.

- Тази сутрин наистина изглеждаше като знаменитост - обади се Бен Хадли, най-добрият приятел на Питър.

- Като знаменитост от Холивуд ли?

- По-скоро като селски герой от затънтена провинция.

В кухнята Клара се здрависваше с Мирна Ландерс.

- Масата изглежда чудесно - похвали я гостенката, докато сваляше палтото си, под което се показа ярколилав кафтан. Клара се зачуди как приятелката й успява да се провре през касите на вратите с толкова пластове дрехи. Мирна побърза да поднесе подаръка си за вечерта. -Къде искаш да сложа тази скромна кошница, мила?

Клара зяпна от изумление. Подаръчните кошници на Мирна винаги бяха огромни, пищни и неочаквани - като нея самата. Тази тук бе изплетена от дъбови и кленови клонки, тръстика от ручея Бела Бела, който клокочеше зад книжарницата й, клонки от ябълково дръвче, на които още висяха две ябълки, и цели наръчи билки.

- Какво е това? - промълви Клара невярващо.

- Къде?

- Тук, в средата на кошницата...

- Колбас - обясни невъзмутимо Мирна.

- Наденица?

- Аха, и виж какво има тук - посочи Мирна сред плетеницата от клонки.

- „Събрани съчинения на У. Х. Одън⁹“ - прочете изумено Клара. - Сигурно се шегуваш.

- Не. Взела съм го за момчетата.

- Какво още си напъхала вътре? - Клара огледа внимателно огромната кошница.

- Дензъл Уошингтън. Но не казвай на Габри.

Във всекидневната Джейн продължаваше разказа за сутрешната случка.

- И след това Габри ми каза: „Съжалявам, че се възползвах от тора на селото. Но Вита Саквил Уест¹⁰ се е обличала така“.

- Ти наистина си педал - прошепна шеговито Оливие в ухото на Габри.

- Не се ли радваш, че поне един от двама ни е? - довърши старата им шега другият мъж.

- Как сте? - Мирна влезе във всекидневната, последвана от Клара, и прегърна Габри и Оливие, докато Питър й наливаше скоч.

- Ами, май сме добре. - Оливие целуна Мирна и по двете бузи. - Направо си е изненадващо, че им отне толкова време да го сторят. От колко време сме тук? Дванайсет години? - Габри кимна, устата му бе пълна с камамбер. - А ни посягат за първи път. Когато бях още хлапак гей в Монреал, ме нападна една група възрастни мъже. Беше ужасно.

Всички се бяха умълчали, тишината нарушаваха само пукащите съчки в огъня и думите на Оливие.

- Удряха ме с пръчки. Може да звучи странно, но като се сетя за тая случка, това ми се струва най-болезнената част. Не толкова драскотините и синините от ударите, колкото ръчканията с пръчките, нали разбирате? - Оливие започна да имитира движенията им, като ръчкаше с ръка във въздуха. - Все едно не бях човешко същество.

- Това задължително е първата им стъпка - обади се Мирна. - Добре си го схванал. -Говореше от личен опит. Беше работила като психолог в Монреал, преди да се премести в Трите бора. А и познаваше отлично изражението, с което хората я гледаха заради черната й кожа, сякаш беше мебел.

Рут смени темата на разговора, като се обърна към Оливие:

- Имах малко работа в избата и се натъкнах на някои вещи, които май няма да е зле да продам с ваша помощ. - Избата на Рут беше нейната банка.

- Страхотно. Какво откри?

- Ами има няколко червени бутилки...

- О, чудесно! - Оливие обожаваше цветно стъкло. - От фабрика за стъкло ли са?