Убийството на художника

Остатъкът от следобеда мина сравнително гладко. Слънцето клонеше към залез и докато се захванат отново с „Един ден от събора“, в залата бе застудяло още повече. Всички бяха емоционално опустошени и единственото им желание бе всичко това да приключи час по-скоро. Питър включи лампите над тях и вдигна картината на Джейн отново върху триножника.

- D’accord⁴. Някой да е променил мнението си за „Един ден от събора“? - попита Елис.

Тишина.

- Доколкото разбирам, имаме два гласа „за“ и два „против“ приемането на картината. -Елис се взираше втренчено в „Един ден от събора“. Познаваше Джейн Нийл между другото и я харесваше. Винаги й бе изглеждала като разумна, добра и интелигентна жена. Човек, с когото би искал да прекарваш времето си. Как бе възможно някой като нея да създаде подобна детинска претупана картина? Но... Нова мисъл се стрелна в главата й. Всъщност не беше някаква оригинална или нова идея, но я споходи за първи път този ден. - Картината „Един ден от събора“ се приема. Ще бъде изложена заедно с другите творби.

Клара скочи от възторг и събори стола си.

- О, я стига! - възрази с отвращение Ирене.

- Точно! Браво! Вие доказахте мисълта ми - усмихна се Елис.

- Коя по-точно?

- Че по някаква неясна причина картината „Един ден от събора“ ни развълнува. Направо ни разтърси. Доведе ни до гняв - тук Елис визираше Ирене, - до объркване - кратък, но многозначителен поглед към Анри, който поклати леко разрошената си глава в съгласие, -до... - Поглед към семейство Мороу.

- Възторг - довърши вместо нея Питър в същото време, когато жена му изрече: „Мъка“. Двамата се спогледаха и избухнаха в смях. - Сега, като я гледам, се чувствам просто объркан като Анри. Истината е, че не мога да преценя дали „Един ден от събора“ е брилянтен пример за наивистично изкуство, или е просто жалка драсканица на една изпаднала в заблуда възрастна женица, лишена от талант. В това се корени целият сблъсък помежду ни. То е и причината да смятам, че платното трябва да бъде част от изложбата. Гарантирам ви, че ще е единствената творба, обсъждана в кафенетата след откриването.

* * *

- Отвратителни момчета! - възкликна по-късно същата вечер Рут Зардо, облегна се на бастуна и отпи от чашата си със скоч.

Питър и Клара бяха поканили у дома приятели за вечеря и всички бяха насядали в полукръг край запалената камина във всекидневната им.

Момент на затишие пред буря. На следващия ден щяха да пристигнат семейства и приятели - със или без покана - и да останат за Деня на благодарността и почивните дни около празника. Горите щяха да се изпълнят с опасната комбинация от стопаджии и ловци. На селския площад в неделното утро щеше да се проведе ежегодният футболен мач, последван в следобедните часове от последен опит за разпродажба на останалите домати и тиквички от реколтата. Вечерта открити огнища щяха да изпълнят Трите бора с приятен аромат на горящи листа и съчки и подозрителен дъх на доматена супа.

Селото не бе отбелязано на нито една туристическа карта, тъй като се намираше твърде далеч от всички главни и дори второстепенни пътища. Хората се натъкваха на него съвсем неочаквано - досущ като Нарния⁵ - и с известно изумление, че такова древно селище се е укривало в долината толкова дълго. Късметлиите, които го откриеха, обикновено успяваха да се завърнат отново в Трите бора. А Денят на благодарността в началото на октомври⁶ бе най-подходящият момент. Времето обикновено бе ясно и студено, а летните аромати на стари градински рози и флокс бяха отстъпили място на типично есенни миризми: сухи листа с дъх на мускус, пушек от горяща дървесина и печена пуйка.

Оливие и Габри разказваха на събралата се компания събитията от тази сутрин. Описанието им беше толкова ярко и живописно, че пред очите на всички в уютната всекидневна се изправиха трите маскирани хлапета, награбили пълни шепи от патешкия тор, стоварен в края на селото.

Момчетата вдигнали ръце и торът се стекъл между пръстите им, а след това запратили останалата част от него по старата тухлена сграда. Не след дълго торът се стичал по стените и капел от синьо-белите навеси с реклами на „Кампари“. Табелата с надпис „Бистро“ била цялата омазана с патешки лайна. Същото сполетяло и доскоро чистата фасада на кафенето в сърцето на Трите бора. Но не било само това. Цялото село кънтяло от грозните крясъци, изпълнили въздуха. „Педерасти!“, „Духачи!“, Deguelasse!⁷ - викали момчетата.

Заслушана в разказа, Джейн си припомни как по-рано през деня излезе от каменната си къщичка от другата страна на ливадата и забърза към бистрото, от което излизаха Оливие и Габри. Хлапетата крещяха от възторг и замеряха двамата мъже с патешки тор.