Убийството на художника

- За глупачка ли ме вземаш? Разбира се, че са ръчна изработка.

- Сигурна ли си, че не ти трябват? - Оливие винаги задаваше този въпрос на приятелите си.

- Стига си ме питал все това. Да не мислиш, че щях да ги спомена, ако имах някакви съмнения?

- Кучка.

- Ти си кучката, драги.

- Добре, дай ми още информация - каза Оливие. Рут вадеше от избата си невероятни неща. Все едно бе скрила там машина на времето. Някои от вещите бяха просто развалени уреди като кафеварки и изгорели тостери. Повечето обаче го караха да тръпне от превъзбуда. Алчният антиквар у него, който съставляваше по-голямата част от личността му, отколкото би признал, изпадна в страшно въодушевление от възможността да получи изключителен достъп до съкровищата на Рут. Понякога бленуваше да влезе в мазето й.

Съкровищата на Рут може и да го въодушевяваха, но Оливие направо губеше ума и дума при мисълта какво ли се крие в дома на Джейн. Беше готов да убие, за да надзърне зад вратата на кухнята й - само тя съдържаше антикварни вещи на стойност десетки хиляди долари. Когато стъпи за първи път в Трите бора, буквално онемя при гледката на линолеума в антрето на Джейн. Щом като антрето й беше музей, а кухнята - съкровищница, какво ли се криеше отвъд тях?

Оливие тръсна глава в опит да прогони изкушенията, вероятно щеше да преживее истинско разочарование - обзавеждане от ИКЕА например. И някакъв скапан килим. Отдавна бе спрял да си блъска главата над причината Джейн никога да не кани никого във всекидневната и останалите помещения от къщата си.

- Що се отнася до тора и торенето, Джейн, утре съм на разположение - вметна Габри. -Имаш ли нужда от помощ в градината?

- Не, почти съм приключила с нея. Но тази година май ще ми е последна, вече нямам сили за градинарство.

Габри прие с облекчение новината, че не желаят помощта му. Собствената градина му бе достатъчна.

- Имам цяла леха новопокълнали ружи - каза Джейн отнесено. - Какво стана с онези твои жълтурчета? Не ги виждам.

- Насадих ги миналата есен, но така и не се хванаха. Можеш ли да ми дадеш още малко? Ще ти дам монарда за тях.

- Господи, не го прави. - В света на цветята монардата беше като тиквичките, и тя като тях имаше значително присъствие на разпродажбата за Деня на благодарността. Вследствие на това празничните огньове отделяха толкова силен аромат на сладък бергамот, че цялата околия ухаеше, сякаш всяка къща в селото вареше чай „Ърл Грей“.

- Казахме ли ви какво се случи този следобед, след като всички си тръгнахте? - произнесе Габри театрално, така че думите му прозвучаха отчетливо във всяко ухо в стаята. - Тъкмо приготвяхме граха за вечерята, когато звънецът на вратата изпищя и пред нея цъфнаха Матю Крофт и Филип.

- Не може да бъде! И какво стана?

- Филип измънка: „Съжалявам за тази сутрин“.

- А ти какво каза? - възкликна Мирна.

- „Докажи го“ - изпревари го с отговора Оливие.

- Няма начин! - извика Клара, едновременно развеселена и впечатлена.

- О, казах го, разбира се. Никаква искреност нямаше в извинението му. Той съжалява, че са го заловили на местопрестъплението и че му се налага да носи последствията. Но не вярвам да съжалява за стореното.

- Съвест и страхливост - заяви Клара.

- Какво искаш да кажеш? - попита Бен.

- Оскар Уайлд твърди, че съвестта и страхливостта са едно и също нещо. Според него не

съвестта ни спира да вършим ужасни неща, а страхът, че ще бъдем заловени.

- Чудя се дали е вярно - обади се Джейн.

- За теб важи ли? - обърна се Мирна към Клара.

- Дали бих направила ужасни неща, ако съм сигурна, че няма да ме хванат?

- Би ли сложила рога на Питър? - подхвърли за пример Оливие. - Би ли ограбила банка? Или нещо по-ужасно: би ли откраднала творбата на друг художник?

- А, детински работи - изсумтя Рут. - Хайде да разгледаме възможността за убийство, например. Бихме ли прегазили някого с кола? Бихме ли го отровили или блъснали в Бела Бела по време на пролетното пълноводие? - Тя се огледа, топлите пламъци на камината се отразяваха в леко смутените лица на присъстващите. - А дали пък не бихме могли да запалим пожар, от който да не го спасим?

- Какво искаш да кажеш с това множествено число, бяла жено? - обади се Мирна.

- Истината ли искате? Разбира се. Без убийството. - Клара се обърна към Рут, която й намигна заговорнически.

- Да си представим свят, в който човек може да прави каквото си поиска. Абсолютно всичко. И никой не може да го залови - продължи темата Мирна. - Представете си само каква власт е това. Кой не би се поддал на изкушението?

- Джейн не би се поддала - заяви убедено Рут. - Колкото до останалите... - Тя сви рамене.

- А ти? - обърна се Оливие към нея, видимо подразнен, че са го причислили към множеството, макар тайно да осъзнаваше, че мястото му е тъкмо там.

- Аз ли? Ти вече ме познаваш достатъчно добре. Ще бъда най-лошата. Ще мамя, ще крада и ще превърна живота ви в ад.

- По-лош, отколкото е сега? - попита кисело Оливие.

- Сега вече и ти си в списъка - вметна Рут.