Ubiyte Raym

— От Историческото дружество в Роли. Разговарях с ед­на очарователна дама: Джули Дьовер. Според нея Блакуотър Канал е бил затворен непосредствено след Гражданската вой­на. Не е използван от сто и трийсет години. Докато Хенри Давет не започнал отново да прекарва шлепове по него.

— Да, преди пет години.

— Да те попитам нещо - продължи Райм. - Замислял ли си се защо го прави?

Шерифът поклати глава.

— Отначало се тревожехме да не би някое хлапе да реши да доплува до шлепа и да се удави, но нищо такова не се слу­чи. Сега като спомена, наистина не се сещам защо му е кана­лът. Има си достатъчно камиони. По шосе до Норфолк се стига за нула време.

Райм кимна към таблицата с уликите:

— Отговорът е пред очите ни. Онова вещество, което та­ка и не разбрах откъде е дошло. Камфенът.

— Горивото за фенерите ли?

Райм поклати глава и се намръщи:

— Не. Тук допуснах грешка. Наистина камфенът е изпол­зван за гориво, но не само за това. Той е суровина за произ­водство на токсафен.

— Това пък какво е?

— Един от най-опасните пестициди. Използвал се е най-вече в южните щати, но през осемдесетте е забранен от Уп­равлението за защита на околната среда. Понеже употребата му е незаконна, бях изключил възможността той да е източ­никът на камфен, затова се подлъгах със старите фенери. Са­мо че никъде не намерихме фенери. Трябваше да си го обяс­ня, прегледах отново таблицата с уликите. Най-накрая, тази сутрин, разбрах откъде е дошъл камфенът.

— И откъде?

— Отвсякъде. Накарах Люси да донесе проби от пръстта и водата около Танърс Корнър. Навсякъде е пълно с токсафен. Водата, почвата, всичко е замърсено. Трябваше да послушам какво ми говореше Сакс вчера. Видяла е огромни пространст­ва, лишени от растителност. Мислеше, че е от киселинните дъждове, но не е така. Всичко се дължи на токсафена. Най- много го има около фабриката на Давет - Блакуотър Ландинг и канала. Давет произвежда асфалт и катран, но това е само за прикритие. Всъщност основният му продукт е токсафенът.

— Ама нали е забранен?

— Обадих се на един приятел във ФБР, а той пък се свър­за с някакъв негов познат в Управлението за защита на околната среда. Не е напълно забранен, фермерите имат право да го използват при спешни ситуации. Не те обаче са основ­ните клиенти на Давет. Чувал ли си за тъй наречения „затво­рен кръг на отровите“?

— Не звучи добре.

— Така е. Токсафенът наистина е забранен в САЩ, но само за употреба. Производството и износът му за други стра­ни са разрешени.

— Там може ли да се използва?

— В повечето страни от Третия свят и Латинска Америка е разрешен. Това е затвореният кръг: изостаналите страни използват пестициди, Съединените щати внасят продукци­ята им. Управлението за контрол на храните и лекарствата проверява само малка част от плодовете и зеленчуците, ко­ито се внасят. Така много хора в САЩ са изложени на отро­вата, въпреки че е забранена на територията на страната.

— Значи Давет не може да го транспортира по шосе, за­щото никой окръг няма да разреши през територията му да минават камиони с токсични вещества. Да не говорим за об­ществения отзвук, ако се разчуе какво произвежда.

— Точно така. Затова е възстановил корабоплаването по Блакуотър Канал. Прекарва токсафена по Крайбрежния пла­вателен път до Норфолк, където го натоварва на чуждест­ранни търговски кораби. Имал е само един проблем: когато каналът бил затворен през деветнайсети век, земята наоко­ло била разпродадена. Хората, чиито къщи се намирали пок­рай канала, имали право да определят за какво ще се изпол­зва.

— Значи Давет е изкупил земята около канала, за да има пълен контрол - досети се Бел. - Сигурно доста се е изръсил. Да видиш само какви луксозни къщи и коли има в Блаку­отър Ландинг. Какво общо имат тук Мейсън и семейството на Гарет?

— Бащата на Гарет е притежавал земя покрай канала. Са­мо че не е искал да продава правото си на контрол. Затова Давет или някой негов подчинен наел Мейсън да убеди ба­щата на Гарет да продаде. Когато не успял, наел няколко местни безделници: Кюлбо, Томъл и О’Сараян, да убият ця­лото семейство. След това Давет подкупил изпълнителя на завещанието да му продаде собствеността върху земята.

— Ама семейството на Гарет загина при катастрофа. Лично видях доклада!

— Да не би Мейсън да го е писал?

— Не помня. Може и той да е - призна Бел. Погледна Райм с възхищение: - Как, за бога, разбра всичко това?

— О, лесно беше. Защото през юли няма скреж. Поне не в Северна Каролина.

— Скреж ли?

— Говорих с Амелия. Гарет ѝ разказал, че в нощта, кога­то семейството му загинало, колата била цялата в скреж, а родителите и сестра му треперели. Катастрофата обаче е ста­нала през юли. Спомням си статията по въпроса, имаше сним­ка на Гарет със семейството. Той е по фланелка. Били са на празненство по случай Четвърти юли. В статията се казва­ше, че снимката е направена една седмица преди катастро­фата.

— Какви са този скреж и това треперене, за които говори момчето?