Ubiyte Raym

— Само че Гарет се оказал там. Пазел Мери Бет. Той е прав: Блакуотър Ландинг наистина е опасно място. Там на­истина загиват хора - трите случая през последните години. Само дето не Гарет ги е убил. Убийците са Мейсън и Кюлбо. Хората се разболели от токсафена и започнали да задават много въпроси, например защо са хванали рак, след като не са в рисковата група. Затова наемниците на Давет са побър­зали да им запушат устата. Всички в града знаят за Насеко­мото. Затова Мейсън и Кюлбо убили онова момиче с гнездо­то на оси, за да излезе, че Гарет е виновен. Другите просто са зашеметили и са ги хвърлили в канала да се удавят. С хората, които не са задавали въпроси за неочакваните си болести, като бащата на Мери Бет и Люси Кър например, не са се занимавали.

— Ама нали по дръжката на лопатата имаше отпечатъци от Гарет... Това е оръжието на убийството.

— А, лопатата. Много е интересна тази лопата. Тук също се бях заблудил... На нея имаше отпечатъци само от двама души.

— Да, на Били и на Гарет.

— Само че къде са отпечатъците на Мери Бет?

— Вярно бе, нейните ги нямаше! - възкликна Бел.

— Защото това не е нейната лопата. Мейсън (след като е изтрил собствените си отпечатъци, разбира се) я дал на Би­ли. Питах Мери Бет за това. Каза, че Били носел лопата. Мей­сън решил, че това е идеалното оръжие за убийството, защо­то археоложката Мери Бет със сигурност е имала лопата. И така, Били отива на Блакуотър Ландинг и вижда Гарет. Ре­шава да убие и него. Гарет обаче успява да измъкне лопатата от ръцете му и да го удари. Решава, че го е убил, но само го е зашеметил.

— Нима Гарет не е убил Били?

— Не, не. Ударил Били и само го зашеметил. После взел Мери Бет и я завел в бараката. Мейсън е първият полицай, пристигнал на местопрестъплението. Той сам го каза.

— Така е, той отиде пръв.

— Не е ли малко странно, че точно в този момент се е намирал най-близо до местопрестъплението?

— Може би. Не съм се замислял.

— Мейсън открива Били. Хваща лопатата (носил е гуме­ни ръкавици) и го убива.

— Как разбра това?

— По разположението на отпечатъците от гумени ръка­вици по дръжката на лопатата. Преди час накарах Бен да я огледа отново на алтернативния източник на светлина. Мей­сън я е държал като бейзболна бухалка, не както би вдигнал веществено доказателство от местопрестъплението. Освен това няколко пъти е променил положението на ръцете си. Според доклада от аутопсията, Били е бил ударен поне двай­сетина пъти.

Бел погледна през прозореца:

— Защо му е на Мейсън да убива Били?

— Вероятно от страх, че Били ще се уплаши и ще прого­вори. А може би когато Мейсън е пристигнал, Били е бил в съзнание и му е казал, че иска да се откаже.

— Значи затова искаше да се увериш, че Мейсън си е тръг­нал... Преди пет минути. Чудех се за какво е тази тайнстве­ност. Как смяташ да докажеш всичко това, Линкълн?

— Разполагам с отпечатъците от гумените ръкавици по лопатата. Имам костите, които показват високо съдържа­ние на токсафен. Ще повикам водолази, за да намерят кола­та на Ханлънови в Пакенок. Някои улики остават дори след пет години. После ще претърсим къщата на Били за парите, които му е дал Мейсън. Ще претърсим и къщата на Мейсън. Разследването ще е трудно, но аз съм добър, Джим. Мейсън ще разкрием лесно, но ако откаже да свидетелства срещу Хен­ри Давет, основният виновник за всичко ще се измъкне. Са­мо това имам срещу него.

Райм погледна към двулитрова туба, пълна с прозрачна течност.

— Какво е това?

— Чист токсафен. Люси го донесе от склада на Давет пре­ди половин час. Каза, че имало тонове. Ако това вещество е същото като отровата, убила родителите на Гарет, може би ще убедим прокурора да заведе дело.

— Ама нали Давет ни помогна да открием Гарет?

— И как няма да ни помогне? Той най-много от всички искаше да открием момчето и Мери Бет. Само че мъртви.

— Мейсън, не мога да повярвам. Познавам го от години... Мислиш ли, че подозира нещо?

— Само на теб съм казал. Дори Люси не знае. Тя само ми събра пробите. Страх ме беше, че някой ще ни подслуша и ще предупреди Мейсън и Давет. Този град е гнездо на оси, Джим. Не знам на кого да имам доверие.

Бел въздъхна:

— Откъде си сигурен, че е Мейсън?

— Кюлбо и приятелите му се появиха при бараката ведна­га след като разкрихме местоположението ѝ. Мейсън беше единственият, който знаеше... освен мен, теб и Бен. Сигурно се е обадил на Кюлбо и му е казал къде да иде. Така че... давай да викаме щатската полиция, да пратим водолази в реката и да претърсим Блакуотър Ландинг. Трябват ни и за­поведи за обиск на домовете на Били и Мейсън.

Бел се изправи, но вместо веднага да телефонира, отиде до прозореца и го затвори. След това се приближи до врата­та, отвори я, огледа пак коридора, затвори и заключи.

— Джим, какво правиш?

Бел се поколеба, после пристъпи към инвалида.

Райм погледна шерифа в очите, после бързо лапна тръбич­ката за управление на количката и духна с все сила. Колич­ката тръгна напред. Бел обаче пристъпи и дръпна кабела на акумулатора. Количката продължи малко по инерция и спря.

— Джим - промълви Райм. - И ти ли?

— Правилно си разбрал.

Райм затвори очи.