Ubiyte Raym

Шерифът отстъпи. След него нахлу Натан и бързо го обе­зоръжи. Последва го едър мъж с тъмен костюм и бяла риза.

Бен също се втурна в стаята и без да обръща внимание на останалите, извади салфетка и започна да бърше лицето на криминолога.

Шериф Бел заобяснява припряно:

— Случи се нещастие! Отровата се разля! Аз тъкмо...

Райм плю и се закашля. Обърна се към Бен:

— Би ли ми избърсал бузата малко по-нагоре? Да не ми влезе в очите. Благодаря.

— На твоите услуги, Линкълн.

— Тръгнах да търся помощ! - продължи да се оправдава Бел. - Това се разплиска и...

Мъжът с костюма извади белезници и ги щракна около китките на шерифа:

— Джеймс Бел, аз съм детектив Хюго Бранч от Щатско­то полицейско управление на Северна Каролина. Арестуван сте. - Обърна се укорително към Райм: - Казах ли, че ще ви потече по ризата? Трябваше да поставим предавателя някъ­де другаде.

— Нали записахте разговора?

— Да, но не в това е проблемът. Тези неща струват пари!

— Удръжте ми от хонорара - заяви безцеремонно Райм, докато Бранч вадеше микрофона от вътрешната страна на ризата му.

— Това е клопка! - възкликна Бел.

„Най-после се сети.“

— Ами отровата...

— О, не е токсафен - обясни Райм. - Най-обикновено домашно уиски. От бутилката, която изследвахме. Между дру­гото, Бен, ако има останало, бих смукнал една глътка. И, за бога, някой да пусне тази климатична инсталация.

„Приготви се, отскочи наляво и бягай. Може да ме уцели, но ако имам късмет, няма да ме убие.“

„Когато се движиш, не могат да те хванат.“

Амелия Сакс направи три крачки напред.

Мъжки глас откъм сградата я накара да спре:

— Стой, Стив! Остави оръжието. Веднага! Няма да пов­тарям!

Сакс се обърна. Мейсън Жермен стоеше с насочен револ­вер към главата на уплашения младеж, Фар пусна оръжието. Мейсън се приближи и му сложи белезници.

Отвън се чуха стъпки и шумолене. Замаяна от жегата и адреналина, Сакс се обърна. От храстите излезе слаб чернокож. Тъкмо прибираше пистолета си в кобура.

— Фред! - възкликна тя.

Агентът на ФБР Фред Делрей се потеше обилно в черния костюм.

— Здравей, Амелия. Господи, каква жега е тук! Отврати­телна дупка. И гледай на какво ми стана костюмът, това прах ли е, какво е? Да не е цветен прашец? В Манхатън нямаме такива гадости. Виж ми само ръкава!

И заизтупва сакото си.

— Какво правиш тук? - попита тя.

— А ти какво мислиш? Линкълн не знаеше на кого може да има доверие и на кого - не, затова ме привика да те държа под око заедно със заместник-шериф Жермен. Не беше сигу­рен, че може да има доверие на Бел и родата му.

— Бел ли?

— Линкълн смята, че той е наредил цялата работа. Сега сигурно вече е разкрил всичко. Явно е имал право, след като този тук е шуреят му... - Делрей кимна към Стив Фар.

— Замалко да ме застреля - оплака се Сакс.

Хилавият агент се подсмихна:

— Не си била изложена и на най-малката опасност. Щях да тресна този приятел право в десетката, между големите уши. Само да беше примижал да се прицели, щеше да е мър­тъв.

Делрей забеляза, че Мейсън го гледа подозрително. Изхили се и се обърна пак към Сакс:

— Нашият приятел, ей този пазител на закона, хич не ха­ресва тия като мен. Така ми каза.

— Ама... - възрази Мейсън - Имах предвид само...

— Имахте предвид федералните агенти, мога да се обза­ложа.

Полицаят поклати глава:

— Не, имах предвид северняците.

— Така е - потвърди Сакс.

Двамата с Делрей се засмяха. Мейсън обаче остана сери­озен. Обърна се към Сакс:

— Съжалявам, но трябва пак да се върнеш в килията.

Сакс хвърли поглед наоколо, вдиша дълбоко... После се обърна и бавно влезе в мрачния арест.

43.

— Ти уби Били, нали? - попита Райм.

Бел не отговори.

— Местопрестъплението е останало неохранявано около час и половина. Мейсън наистина е пристигнал пръв, но ти си го преварил. След като Били не ти се е обадил да доклад­ва, че е изпълнил задачата, ти си се разтревожил и си оти­шъл лично в Блакуотър Ландинг. Там си заварил Били, кой­то ти е разказал, че Гарет е избягал с Мери Бет. Ти си сло­жил гумени ръкавици, взел си лопатата и си го убил.

Най-после шерифът даде израз на гнева си:

— Защо заподозря точно мен?!