Ubiyte Raym

— В началото наистина смятах, че е Мейсън: само ние три­мата и Бен знаехме за бараката. Реших, че той се е обадил на Кюлбо и го е изпратил там. След като говорих с Люси обаче, се оказа, че Мейсън се е обадил на тях. За да се увери, че Гарет и Амелия няма пак да се измъкнат. Като се замислих за случ­ката на воденицата, се сетих, че Мейсън е искал да застреля Гарет; ако беше замесен в убийствата, щеше да се стреми да го запази жив, докато не откриете Мери Бет. Проверих фи­нансите му и научих, че живее в евтина къща и кредитните му карти са на червено. Не е получавал никакви допълнителни пари. За разлика от вас с шурея ти. Ти живееш в къща за чети­ристотин хиляди долара и имаш солидна сметка в банката. Къщата на Стив Фар пък струва триста и деветдесет, а яхтата му - сто и осемдесет хиляди. Ще вземем съдебно разрешение да погледнем и сейфовете ти. Интересно колко ли ще наме­рим там? Бях малко любопитен защо Мейсън толкова иска да застреля момчето. Бил е доста разочарован, че точно ти си станал шериф, въпреки че той има по-дълга служба и повече заслуги. Решил, че ако хване сам престъпника, градският съ­вет може да избере него, щом ти изтече мандатът.

— Ами този маскарад... - изсъска Бел. - Нали уж вярваше само на веществените доказателства?

Линкълн Райм наистина смяташе думите за безполезни от гледна точка на криминологията.

— Да, предпочитам веществените доказателства. Поня­кога обаче се налага да импровизирам - поясни. - Не съм чак такъв гений на уликите, за какъвто ме мислят.

Инвалидната количка не можеше да мине през вратата на килията.

— Това е дискриминация - оплака се Райм.

Явно искаше да я развесели, но тя не каза нищо.

Заради проблема с инвалидната количка Мейсън Жермен им предложи да се видят в стаята за разпити. Сакс влезе, подрънквайки с белезниците и оковите на краката си (замес- тник-шерифът бе отказал да ѝ ги свали).

Адвокатът от Ню Йорк, сивокосият Соломон Гибърт, бе пристигнал. Райм ѝ обясни, че на няколко пъти са се сблъск­вали в съда при дела срещу разобличени от криминолога прес­тъпници. Въпреки яростните спречквания в съдебната зала обаче двамата мъже оставаха приятели.

Като член на нюйоркската, масачузетската и вашингтонс­ката адвокатска колегия Гибърт бе допуснат в съдебната сис­тема на Северна Каролина pro hac vice - т. е. само за едно дело: „Народът срещу Амелия Сакс“. За всеобщо учудване с добродушното си изражение и любезното си държание той при­личаше повече на мекушав южняшки адвокат от романите на Джон Гришам, отколкото на манхатънска акула. Късата му коса бе пригладена с гел, а по италианския му костюм няма­ше нито една гънка въпреки невероятната влажност.

Линкълн Райм седеше между Сакс и адвоката. Тя постави ръка върху облегалката на пробитата му инвалидна количка.

— Назначиха прокурор от Роли - обясни Гибърт. - След като шерифът и съдебният лекар са следствени, явно нямат доверие и на Макгуайър. Така или иначе, той преразгледа доказателствата и оттегли всички обвинения срещу Гарет.

— Така ли? - оживи се Сакс.

— Гарет призна, че ударил онова момче, Били, и помис­лил, че го е убил. Линкълн обаче беше прав. Бел е истински­ят убиец. Дори да бъде обвинен, че е нападнал човек, Гарет явно е действал при самозащита. Смъртта на другия заместник-шериф, Ед Шефър, бе обявена за нещастен случай.

— Ами отвличането на Лидия Джонсън? - поинтересува се Райм.

— Когато разбра, че Гарет не е имал намерение да ѝ при­чини нищо лошо, тя оттегли жалбата си. Мери Бет също. Майка ѝ се противеше, но да бяхте чули само какво ѝ нагово­ри момичето! Перушина хвърчеше, честна дума.

— Значи Гарет е свободен, така ли?

— Всеки момент ще го пуснат. Но да си дойдем на думата, Амелия. Въпреки че Гарет е оправдан, прокурорът продължа­ва да настоява на обвинението за подпомагане бягство на за­подозрян и убийство на полицай по време на извършването на това престъпление. Държи на убийство първа степен.

— Първа степен! - възкликна Райм. - Убийството беше предизвикано, нещастен случай!

— Това ще се опитам да докажа. Другият помощник-шериф, онзи, който я е нападнал, е частична непосредствена при­чина за стрелбата. Мога да ви уверя обаче, че присъдата ще бъде за предумишлено убийство, фактите са неоспорими.

— Какви са шансовете за оправдателна присъда?

— Малки. Десет-петнайсет процента вероятност. Съжа­лявам, но съм длъжен да предложа споразумение.

Това ѝ дойде като шамар. Затвори очи и издиша.

— Господи - промълви Райм.

Сакс се замисли за Ник, бившия си приятел. Излежаваше присъда за отвличане и взимане на подкуп. Беше отказал спо­разумение и бе рискувал да се яви в съда. „Както казваше баща ти, Ейми, когато се движиш, не могат да те хванат. Всич­ко или нищо.“ На съда му бяха нужни само деветнайсет ми­нути, за да го признае за виновен.

Тя погледна миловидния адвокат.

— Какво споразумение предлага прокурорът?

— Още никакво, но предполагам, че ще приеме умишле­но убийство, ако лежиш при строг режим. Осем-десет годи­ни. Да ти кажа само, че в Каролина режимът наистина ще е строг. Няма да е курорт.