Читаем Ubiyte Raym полностью

— Гледайте, лодка. - Люси се криеше под сянката на едно лаврово дърво на брега до моста „Хобът“.

— Къде? - попита тя.

— Там - посочи Джеси Корн.

Във водата, на около половин километър нагоре по течени­ето, се виждаше тъмно петно, което се движеше бавно към тях.

— Каква ти лодка? Не виждам...

— Погледни по-внимателно. Обърната е с дъното нагоре.

— Не мога да я различа добре. Ти имаш по-силни очи.

— Дали са те? - попита Трей.

— Какво е станало? Да не са потънали?

— Не - отвърна Джеси Корн, - крият се отдолу.

Люси присви очи.

— Откъде си толкова сигурен?

— Предчувствие.

— Има ли достатъчно въздух отдолу? - попита Трей.

— Разбира се. Дъното се издига достатъчно над водата. Като деца сме го правили с канута в езерото Бамбърт. Игра­ехме си на подводница.

— Какво да правим? - попита Люси. - Ако искаме да стиг­нем до тях, ще ни трябва лодка.

Нед свали кобура си и го подаде на Джеси.

— По дяволите, ще вляза вътре и ще ги избутам на брега.

— Нима ще се потопиш в тази тиня?

Младият мъж свали ботушите си.

— Плувал съм в тази река милион пъти.

— Добре, ще те прикриваме.

— Нали са под водата - отбеляза Джеси. - Няма да стре­лят.

— Ако смажеш патроните с малко грес, могат да изтраят седмици под водата - изтъкна Трей.

— Амелия не би стреляла - възрази Джеси, защитникът на Юда.

— Няма да поемаме рискове! - отсече Люси; после се обър­на към Нед: - Само избутай лодката насам. Трей, ти ще взе­меш пушката и ще отидеш при онази върба. Джеси и аз ще останем тук. Ако нещо се случи, ще ги подложим на кръсто­сан огън.

Бос и гол до кръста, Нед се спусна по тинестия бряг. Ог­леда се внимателно (за змии, както предположи Люси) и се потопи в реката. Люси се запита колко ли ѝ е неприятно на Амелия Сакс под лодката. Надяваше се да ѝ е много непри­ятно. Отново я обхвана гняв.

Нед заплува безшумно към лодката. Люси извади писто­лета си и вдигна предпазителя. Джеси Корн погледна смуте­но оръжието.

Трей беше заел позиция зад дървото с пушка в ръце. Забе­ляза, че Люси е готова за стрелба, и зареди.

Лодката бе на десетина метра.

Нед беше добър плувец и бързо се приближаваше. Още няколко загребвания с ръце и щеше да я достигне.

Изведнъж отнякъде проехтя изстрел. На няколко метра от Нед се разхвърчаха пръски.

— О, не! - възкликна Люси и започна да оглежда храсти­те за нападателя.

— Къде, къде? - извика Трей, приклекна и стисна пушката.

Нед се гмурна.

Проехтя нов изстрел. Отново се разхвърчаха пръски вода. Трей вдигна пушката и започна да стреля по лодката. Беше изпаднал в паника. Изстреля всичките си седем патрона за броени секунди.

— Не по лодката! - закрещя Джеси. - Отдолу има хора!

— Откъде стрелят? - извика Люси. - Изпод лодката ли? От другия бряг ли? Къде са?

— Къде е Нед? - крещеше Трей. - Ранен ли е?

— Не знам! - В гласа ѝ звучеше паника. - Не го виждам!

Трей презареди и отново се прицели в лодката.

— Не стреляй! - изкрещя Люси. - Само ме прикривай!

Тя изтича по брега. Чу се сподавен хрип и Нед се показа на повърхността. Трепереше. Джеси и Трей насочиха оръжи­ята си към другия бряг и излязоха напред. Джеси гледаше с ужас надупченото дъно на лодката.

Люси хвана Нед за ръката и му помогна да излезе на бре­га. Беше останал под водата колкото може по-дълго и бе блед и отпаднал от липсата на кислород.

— Кой, по дяволите... - успя да промълви той.

— Не знам - отвърна тя.

Издърпа го до близките храсти. Той легна на една страна, задави се и се закашля. Тя го огледа внимателно - не беше ранен.

Трей и Джеси също се приближиха, без да свалят очи от отсрещния бряг.

— Проклета вода. Има вкус на лайна! - изруга Нед.

Лодката се приближаваше бавно. Беше потънала малко по-дълбоко.

— Мъртви са - прошепна Джеси Корн. - Няма начин да са оцелели...

Свали кобура си и пристъпи към реката.

— Не - спря го Люси. - Изчакай сама да дойде.

29.

Преобърнатата лодка се заклещи в клоните на един изко­ренен кедър, паднал напреко на реката.

Полицаите изчакаха няколко минути. Нищо не помръд­ваше. Водата беше червеникава, но Люси не можеше да оп­редели дали този цвят се дължи на кръв, или на отблясъците от залеза.

Джеси Корн беше бял като платно. Нагази във водата и обърна лодката.

Няколко спукани пластмасови бутилки отплаваха по те­чението. Под лодката нямаше никого.

— Не разбирам... - промълви отчаяно Джеси.

— По дяволите! - изруга Нед. - Пак ни изиграха. Устро­или са ни засада.

Люси не вярваше, че може да изпитва толкова силен гняв; тялото ѝ се тресеше, сякаш във вените ѝ течеше не кръв, а електрически ток. Нед беше прав: Амелия бе използвала лод­ката като едно от чучелата на Натан Грумър, за да ги вземе на мушка от другия бряг.

— Не - възнегодува Джеси. - Тя не би направила такова нещо. Ако е стреляла, то е било само за да ни сплаши. Аме­лия знае как да си служи с оръжията. Не е искала да нарани никого.

— По дяволите, Джеси, осъзнай се! От такова разстояние? Колкото и да е добра, пак можеше да го улучи. Можеше да го уцели някой рикошет!

Джеси Корн не се сещаше как да възрази.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Эскортница
Эскортница

— Адель, милая, у нас тут проблема: другу надо настроение поднять. Невеста укатила без обратного билета, — Михаил отрывается от телефона и обращается к приятелям: — Брюнетку или блондинку?— Брюнетку! - требует Степан. — Или блондинку. А двоих можно?— Ади, у нас глаза разбежались. Что-то бы особенное для лучшего друга. О! А такие бывают?Михаил возвращается к гостям:— У них есть студентка юрфака, отличница. Чиста как слеза, в глазах ум, попа орех. Занималась балетом. Либо она, либо две блондинки. В паре девственница не работает. Стесняется, — ржет громко.— Петь, ты лучше всего Артёма знаешь. Целку или двух?— Студентку, — Петр делает движение рукой, дескать, гори всё огнем.— Мы выбрали девицу, Ади. Там перевяжи ее бантом или в коробку посади, — хохот. — Да-да, подарочек же.

Агата Рат , Арина Теплова , Елена Михайловна Бурунова , Михаил Еремович Погосов , Ольга Вечная

Детективы / Триллер / Современные любовные романы / Прочие Детективы / Эро литература
Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры