Читаем Уикендът на Остърман полностью

— Тримейн, Пийчтрий 16. Ще бъда там след пет минути, мисис Тримейн. — Той затвори и видя, че Танър го гледа, — Как ви се струва? Иска да отиде в някакъв мотел край летище „Кенеди“. С кого мислите, че ще легне там?

Танър беше озадачен. Семейство Тримейн имаше две коли… Дали Тримейн възнамеряваше да не се подчини на заповедта за срещата край гарата на Ласитър Роуд? Или след като беше сигурен, че единственото съботно такси е заминало, се надяваше да го изолира в града?

И двете му предположения бяха възможни.

Танър закуцука към алеята, която минаваше покрай „Вилидж Пъб“ и се използваше предимно за доставяне на продукти. Тъй като тя водеше към обществен паркинг, оттам той можеше да избяга незабелязано, ако беше необходимо. Стоеше на алеята и разтриваше крака си. След около час щеше да направи голям удар. Погледна часовника си. Беше дванайсет и четирийсет и девет. До тръгването му за гарата оставаше още час. Може би черната кола щеше да се върне. Възможно беше да дойдат и други коли. Пушеше му се, но не искаше да пали с кибрит близо до улицата. Можеше да скрие огьнчето на цигарата, но не и пламъка на клечката. Навлезе десетина ярда навътре по алеята и запали. Чу някакъв шум. Стъпки?

Бавно се промъкна към Вали Роуд. Градът беше пуст. Единствените звуци бяха приглушени и идваха откъм „Вилидж Пъб“. Вратата на ресторанта се отвори и се показаха трима души. Джим и Нанси Лумис и още един мъж, който той не позна. Тъжно се усмихна на себе си.

Джон Танър, уважаваният директор на отдел „Новини“ в „Стандард Мючуъл“, се криеше в тъмната алея — мръсен, мокър, с одраскано от куршум рамо и с кървяща рана на крака, нанесена от човек, който се беше опитал да го прегази, безмълвно наблюдаваше как Джим и Нанси излизаха от ресторанта. Джим Лумис. Беше го свързал с „Омега“, без Джим да разбере.

От западния край на Вали Роуд по посока на шосе 5 се показа автомобил, който се движеше безшумно с не повече от десет мили в час. Шофьорът сякаш търсеше нещо на Вали Роуд.

Беше Джоу.

Не беше заминал за Филаделфия. Във Филаделфия нямаше никакъв умиращ баща. Семейство Кардоне беше излъгало.

Танър не беше изненадан.

Притисна се до стената край алеята и се опита да стане колкото е възможно по-незабележим. Но беше едър мъж. Без никаква причина, освен чувството за сигурност, Танър извади пистолета. Ако се наложеше, щеше да убие Кардоне.

Когато колата беше на четирийсет фута от Танър, две кратки изсвирвания на клаксон от автомобил, който идваше насреща, накараха Кардоне да спре.

Втората кола бързо се приближаваше.

Беше Тримейн. Когато мина покрай алеята, Танър забеляза уплашения поглед на лицето му.

Адвокатът спря до Кардоне и двамата мъже започнаха да говорят тихо. Танър не можеше да различи думите, но беше ясно, че говорят бързо и много възбудено. Тримейн обърна и двете коли се отдалечиха заедно.

Танър се отпусна и се изправи. Тялото го болеше. Сега всички бяха налице. Всички. Всички, за които знаеше, и още един, за който не знаеше. „Омега“ плюс един, мислеше си той. Кой беше в черния автомобил? Кой се беше опитал да го прегази?

Вече нямаше смисъл да отлага. Беше видял това, което трябваше да види. Щеше да се приближи на няколко ярда до гарата на Ласитър Роуд и да изчака „Омега“ да се покаже.

Излезе от алеята и тръгна към колата. А после спря.

Нещо не беше наред с колата. На приглушената светлина на газените фенери той видя, че задната й част беше опряла в земята. Хромираната броня беше на няколко инча над паважа. Изтича до колата и свали фенерчето от пуловера си. И двете задни гуми бяха спаднали, джантите поддържаха тежестта на автомобила. Наведе се и видя двата ножа, които стърчаха от меките гуми.

Как? Кога? Нито за секунда не се беше отдалечавал на повече от двайсет ярда! Улицата беше пуста! Нямаше жив човек! Никой не би могъл да се промъкне незабелязано зад мерцедеса!

Освен може би през онези мигове на алеята — когато запали цигара и когато стоеше приведен до стената и гледаше Тримейн и Кардоне. В онези секунди, когато мислеше, че е чул стъпки. Гумите бяха разрязани преди не повече от пет минути! „О, Господи!“, мислеше си Танър. Манипулацията въобще не беше престанала! „Омега“ беше по петите му. Знаеше. Следеше всяка негова крачка. Всяка секунда!

Какво беше започнала да казва Али по телефона? Бърни беше… какво? Тръгна към телефонната будка, изваждайки последната монета от джоба си. Измъкна пистолета от колана си и се огледа, докато пресичаше улицата. Този, който беше надупчил гумите, може би чакаше, може би дебнеше.

— Али?

— За Бога, скъпи, ела си вкъщи!

— След малко, мила. Честна дума, няма нищо. Абсолютно нищо… Исках просто да ти задам един въпрос. Важно е.

— Не по-малко важно е да си дойдеш вкъщи!

— Одеве каза, че Бърни е решил нещо. Какво?

— О… когато се обади за първи път. Лийла излезе след теб, а Бърни не искаше да ни оставя сами. Но той се притесняваше, че може би няма да я послушаш, и тъй като полицаите бяха тук, реши той самият да те намери.

— С триумфа ли излезе?

— Не. Взе кола от полицаите.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Заживо в темноте
Заживо в темноте

Продолжение триллера ВНУТРИ УБИЙЦЫ, бестселлера New York Times, Washington Post и Amazon ChartsВсе серийные убийцы вырастают из маленьких ангелочков…Профайлер… Криминальный психолог, буквально по паре незначительных деталей способный воссоздать облик и образ действий самого хитроумного преступника. Эти люди выглядят со стороны как волшебники, как супергерои. Тем более если профайлер – женщина…Николь приходит в себя – и понимает, что находится в полной темноте, в небольшом замкнутом пространстве. Ее локти и колени упираются в шершавые доски. Почти нечем дышать. Все звуки раздаются глухо, словно под землей… Под землей?!ОНА ПОХОРОНЕНА ЗАЖИВО.Николь начинает кричать и биться в своем гробу. От ужаса перехватывает горло, она ничего не соображает, кроме одного – что выхода отсюда у нее нет. И не замечает, что к доскам над ней прикреплена маленькая инфракрасная видеокамера…ИДЕТ ПРЯМАЯ ИНТЕРНЕТ-ТРАНСЛЯЦИЯ.В это же время «гробовое» видео смотрят профайлер ФБР Зои Бентли и специальный агент Тейтум Грей. Рядом с изображением подпись – «Эксперимент №1». Они понимают: объявился новый серийный маньяк-убийца –И ОБЯЗАТЕЛЬНО БУДЕТ ЭКСПЕРИМЕНТ №2…Сергей @ssserdgggМайк Омер остается верен себе: увлекательное расследование, хитроумный серийный маньяк. Новый триллер ничем не уступает по напряжению «Внутри убийцы». Однако последние главы «Заживо в темноте» настолько жуткие, что вы будете в оцепенении нервно перелистывать страницы.Гарик @ultraviolence_gВторая книга из серии "Тайны Зои Бентли" оказалась даже лучше первой части. Новое расследование, новые тайны и новый безжалостный серийный убийца. Впечатляющий детективный триллер, где помимо захватывающего и динамичного сюжета, есть еще очень харизматичные и цепляющие персонажи, за которыми приятно наблюдать. Отличный стиль повествования и приятный юмор, что может быть лучше?Полина @polly.readsОх уж этот Омер! Умеет потрепать нервишки и завлечь так, что невозможно оторваться даже на минуту. Безумно интересное расследование, потрясающее напряжение и интрига в каждой строчке, ну а концовка…Ксения @mal__booksК чему может привести жажда славы? На что готов пойти человек, чтобы его заметили? В сеть попало видео, где девушку заживо хоронят в деревянном ящике, но никто не знает откуда оно появилось. История Убийцы-землекопа пронизывает читателя чувством первородного страха неизвестности и темноты. До последних слов вы не будете чувствовать себя в безопасности.

Майк Омер

Детективы / Триллер / Зарубежные детективы
Драконы ночи
Драконы ночи

Сон… Явь… Во сне ли… наяву… Маруся Петровна видела ЭТО шестьдесят лет назад и потом помнила всю жизнь. Все, кому она пыталась рассказать то, чему она, восьмилетняя девочка, стала свидетелем в ночь убийства знаменитого иллюзиониста, гипнотизера Симона Валенти и его ассистентки Аси Мордашовой, гастролировавших в их городе, не верили ей. Нездоровые фантазии ребенка – так говорили тогда, бред сумасшедшей старухи – так говорят теперь. Жуткая была история. А за несколько месяцев до этого двойного убийства пропали дети Мордашовой, мальчик и девочка. И вот спустя столько лет кошмар, похоже, возвращается. Что здесь делает внучатый племянник Симона Валенти? Зачем поселился в глухом провинциальном Двуреченске? Что ищет? И снова, как тогда, пропал мальчик Миша Уткин, а Дашенька, внучка ее, Маруси Петровны, получила страшный рисунок, предвещающий смерть…

Татьяна Юрьевна Степанова

Детективы / Триллер / Триллеры