Ултиматумът на Борн

Докато го наблюдаваше, госпожа Гейтс отново усети болезнено, че в съпруга й съществуват някои… неща, които никога не можеше да запълни, скокове в мисленето, които никога нямаше да схване. Знаеше само, че имаше моменти, когато той страдаше ужасно и не искаше да сподели с нея болката си, въпреки че така би намалил тежестта й. Преди тридесет и три години една доста привлекателна и богата млада жена се бе омъжила за един висок юрист с блестящ ум, но лишен от средства. Неговият ентусиазъм и силно желание да се хареса бяха отблъснали големите фирми в онези дни в края на петдесетте години, когато царяха хладни и сдържани отношения. Лустрото на прекалената изисканост и стремежът към сигурност се ценяха повече от един непълноценно използван, първокласен ум с неустановена ориентация, особено пък ако този ум се криеше в глава с вечно разрешена коса и тяло, издокарано в евтини имитации на известните модни къщи. Банковата му сметка не разрешаваше допълнителни разходи за преправяне на дрехите, а в малко магазини за стоки с намалени цени имаше костюми с неговия размер.

Младата госпожа Гейтс обаче бе изпълнена с идеи, които щяха да подобрят перспективите на съвместния им живот. Оставиха плановете за бърза адвокатска кариера — по-добре никаква, отколкото в някоя второкласна фирма или, пази Боже, частна практика с онзи вид клиенти, които трябваше да привлича, тоест онези, които не можеха да си позволят да плащат на солидни адвокати. По-разумно беше да се използват природните му дарби — внушителният ръст и бързият ум, който попиваше знания като сюнгер, и който, в комбинация с енергията му, с лекота се справяше с големите академични трудове. Едит използва скромните си средства, които бяха под попечителство, за да подобри външността на съпруга си. Купи му подходящи дрехи и нае театрален педагог, който го научи на драматична дикция и впечатляващо сценично присъствие. Длъгнестият юрист скоро усвои тембъра на Линкълн и изискания външен блясък на Джон Браун. Освен това Гейтс бе на път да стане голям експерт по право. Не напусна университетската среда и трупаше диплома върху диплома. В същото време преподаваше на аспиранти и стана толкова компетентен в някои области, че дълбочината на неговата ерудиция стана неоспорима. И започнаха да го търсят от същите тези известни фирми, които преди го бяха отхвърлили.

Прилагането на тази стратегия отне десетина години, преди да се появят конкретните резултати, и въпреки че отначало възнаграждението за усилията не беше главозамайващо, все пак представляваше някакъв напредък. Правните списания, отначало по-незначителни, а после все по-изтъкнати, започнаха да публикуват полудискусионните му статии, както заради техния стил, така и за съдържанието им, тъй като младият доцент умееше да пише убедително: думите му бяха едновременно увлекателни и загадъчни — ту цветисти, ту язвителни. Но онова, което накара част от финансовата общност да му обърне внимание, бяха мненията му, които полека изплуваха на повърхността. Настроението на нацията се променяше, черупката на човеколюбивото Велико общество се пропукваше, първоначалните поражения бяха нанесени от кодови думи, измислени от момчетата на Никсън: Мълчаливото Болшинство, „Търтеи-те“ на обществото5, и пълното с отрицателен заряд „те“. От земята бликаше злоба и проникваше навсякъде. Беше много повече, отколкото възприемчивият и разбран Форд можеше да спре, защото и той самият беше отпаднал от раните, нанесени му от „Уотъргейт“. Фразата: „…Какво можете да направите за страната си?“ отживя времето си и беше заместена от „Какво мога да направя за себе си?“

Доктор Рандълф Гейтс успя да яхне вълна, която неизменно да го носи на гребена си, научи се да говори красноречиво и си създаде силно язвителен речник, подходящ за настъпващата нова ера. Според неговото, научно обосновано от икономическа и социална гледна точка мнение, „по-голямото“ беше по-доброто, а „повече“ беше за предпочитане от по-малко. Законите, които насърчаваха пазарната конкуренция, бяха нападнати от него, като задушаващи предстоящия икономически растеж, от който щяха да потекат всякакви блага за всички — е, почти за всички. В края на краищата това беше един Дарвинов свят и, независимо дали се харесва някому, или не, щяха да оцелеят тези, които се приспособяваха най-добре. Барабаните забиха, цимбалите зазвъняха, а финансовите манипулатори намериха защитник, учен юрист, който придаваше почтен характер на техните основателни стремежи за сливане и укрепване; да изкупуват, да завладяват и продават, и всичко това в името на благото за мнозинството, разбира се.