Unknown

Първата телеграма отговаряше на въпроса на Бел за преждевременното напускане на Военната академии в Уест Пойнт от сенатор Чарлз Кинкейд. Офисът на Ван Дорн в окръг Вашингтон, който имаше неофици­ален достъп до армейските архиви на САЩ, донасяше, че Кинкейд се е оттеглил доброволно, за да продължи следването си в университета на Западна Вирджиния. Не бяха изровили никакъв намек за нарушение и ни­какъв запис за освобождаване. Оперативният споде­ляше мнението, че качеството на цивилните инженер­ни училища се беше вдигнало над това на военното, което допреди Гражданската война бе единственото място за обучение за инженери.

Бел беше заинтригуван повече от второто съобще­ние, което съдържаше нова информация за асистента на Франклин Мауъри, Ерик Соарес. По-задълбочено­то проучване показваше, че Соарес беше избягал от сиропиталището на Канзас сити, подкрепяно от Ма­уъри. Соарес беше изплувал на повърхността две го­дини по-късно в изправително училище за малолетни, Мауъри беше поел лична отговорност за него, наел беше възпитатели, които да попълнят празнотите в образованието му, а след това го беше промоцирал в инженерния колеж в Корнел. Което, според Бел, обясняваше отношението от типа „чичото и любимия племенник“ между двамата.

Посети стария мъж същия следобед, докато Соарес беше долу на реката, за да извърши ежедневната си инспекция на стълбовете на моста. Кабинетът на Ма­уъри представляваше преоборудвано купе на специал­ния влак на Хенеси. Изненада се, като видя детектива.

— Мислех, че сте в болницата. Дори не носите пре­връзка.

— С превръзка боли повече, отколкото без нея.

— Заловихте ли типа, който ви простреля?

— Още не… Господин Мауъри, може ли да ви задам няколко въпроса?

— Моля.

— Сигурен съм, че можете да си представите колко широк е обхватът на разследването ни. Тъй че моля да ми простите, ако ви се стори, че ви засягам лично.

— Стреляйте в целта, господин Бел. На една и съща страна сме. Аз строя. Вие се грижите престъпникът да не разрушава построеното.

— Притеснява ме миналото на асистента ви – заяви Бел откровено.

Мауъри пъхна лулата в устата си и го изгледа на­мръщено.

— Когато реших да помогна на Ерик, момчето беше на петнайсет години и живееше на улицата.

Добронамерени хора ми казаха, че ще бръкне в джоба ми и ще ме халоса по главата. Отвърнах им това, което казвам и на вас: не вярвам в съществуването престъпна класа.

— Съгласен съм, че няма такова нещо като престъпна класа – каза Бел. – Но аз съм запознат с криминалния тип.

— Ерик си заслужи дипломирането – Мауъри сърдито. – Винаги, когато съм телеграфирал да му намеря работа, не ме е разочаровал. Хората в „Подводни стълбове и кесон Юниън“ са доволни от работата му. Всъщност, те вече го помолиха да остане с фирмата им, след като работата приключи. Бих казал, че младежът вече е прескочил най-лошото, не мислите ли?

— Предполагам, че ще ви липсва, ако остане с „Под­водни стълбове и кесон Юниън“…

— Желая му успех в кариерата. Колкото до мен, връщам се на люлеещия си стол на верандата. Твърде стар съм, за да поддържам скоростта на Хенеси. На­правих му услуга. И се радвам за това. Построихме чудесен мост. Озгуд Хенеси. Аз. И Ерик Соарес.

— Има нещо забавно, обаче – каза Бел. – Чух Джетро Уат, шефа на железопътната полиция, да повтаря наскоро една стара фраза: „Нищо не е невъзможно за „Южен Пасифик.“

— По-верни думи едва ли са казвали някога. Точно затова работата за „Южен Пасифик“ е целта на всеки младеж.

— Според Джетро това означава, че железницата прави всичко. Сама строи машините си, релсите и ту­нелите. И мостовете.

— Прочута е с това.

— Защо тогава наехте „Подводни стълбове и кесон Юниън“ да положат крепежните стълбове на моста ви?

— Работата по речни стълбове е специализирана област. Особено когато имаш сложни условия, каквито напираме тук. „Юниън“ са най-добрите в бизнеса. Захванали са Мисисипи. Ако можеш да построиш стъл­бове, които издържат на река Мисисипи, можеш да ги построиш навсякъде.

— Вие ли предложихте наемането на фирмата? Мауъри се поколеба.

— Сега като го споменахте… не е съвсем вярно. Първоначално бях склонен да оставя нашата компа­ния да свърши работата. Но ми беше подхвърлено, че „Юниън“ може да се окаже по-разумен ход, защото геологията тук се оказа сложна… както ви споменах предната нощ. Натъкнахме се на предизвикателни ус­ловия на дъното на река Каскада, меко казано. Много по-неустойчиво е, отколкото може да очаква човек в тези планини.

— Ерик ли препоръча „Юниън“?

— Разбира се. Бях го пратил напред да извърши проучването. Познаваше речното дъно както познава „Юниън“. Защо ме питате всичко това?

Високият детектив погледна стария инженер в очите.

— Изглеждахте притеснен във вагона на господин Хенеси предната нощ след банкета. Преди това, до­като бяхме в хижата, се взирахте дълго и упорито в стълбовете на моста.

Мауъри извърна поглед.

— Почти нищо не ви убягва, нали, господин Бел? Не ми хареса начинът, по който водата течеше около тях. Не можех да определя точно защо – все още не мога, – но просто изглеждаше не както трябва.