Unknown

Осем минути по-късно Ръскин излезе от таксито, плати на шофьора и влезе във фоайето на „Солт Лейк Банк & Тръст”. Приближи се до служителя на охраната, седнал на стол до вратата.

— Имам уговорена среща с господин Кардоса.

Охранителят стана и посочи към една врата с матирано стъкло.

— Ще намерите господин Кардоса ето там.

Нямаше никаква причина Ръскин да пита пазача накъде да тръгне. Можеше много лесно да види сам вратата на кабинета на банковия управител. Пазачът не забеляза, че Ръскин го бе огледал внимателно – движенията му, възрастта и как беше поставил на бедрото си кобура на новия автоматичен пистолет колт браунинг, модел 1905 г., 45-ти калибър. Краткият оглед издаде също така, че охранителят не беше особено бдителен и наблюдателен. Ежедневното гледане на влизащи и излизащи клиенти без ни най-малки инциденти го бе направило апатичен и равнодушен. Като че ли не намери нищо необичайно и в големия куфар на Ръскин.

Банката имаше двама касиери, които стояха в гишетата си зад тезгяха. Единствените други служители, освен пазача бяха Кардоса и секретарката му. Ръскин огледа внимателно голямата стоманена врата към хранилището, която се отваряше към фоайето, за да впечатли клиентите и да им внуши, че спестяванията им са в стабилни, грижливи ръце.

Приближи се до секретарката.

— Здравейте. Казвам се Илая Ръскин. Имам уговорена среща за два и половина с господин Кардоса.

Възрастната, петдесет и няколко годишна жена с прошарена коса, се усмихна и мълчаливо се изправи. Отиде до една врата с изписано в горната част на матовото стъкло АЛБЪРТ КАРДОСА, УПРАВИТЕЛ, почука и надникна вътре.

— Господин Илая Ръскин, за среща с вас.

Кардоса стана бързо и заобиколи бюрото си. Стисна протегнатата ръка на Ръскин и я разтърси енергично.

— За мен е удоволствие, сър. Очаквах пристигането ви с нетърпение. Не всеки ден посрещаме представител на нюйоркска банка, който да прави толкова сериозен депозит при нас.

Ръскин вдигна куфара на бюрото на Кардоса, отключи закопчалките и отвори капака.

— Заповядайте. Половин милион долара в кеш за депозит до момента, в който решим да ги изтеглим.

Кардоса зяпна благоговейно в спретнато подредените пачки от петдесетдоларови банкноти, гарантиращи златно покритие на приносителя все едно, че бяха паспорт към обетованата земя на банкер. После вдигна очи с нарастващо изумление.

— Не разбирам. Защо не носите банков чек вместо петстотин хиляди долара във валута?

— Директорите на банка „Хъдсън ривър” в Ню Йорк предпочитат да боравят в брой. Както знаете от кореспонденцията ни, ще открием клонове на банката из Запада в градове, които според нас имат потенциал за растеж. Смятаме за целесъобразно да разполагаме с валута, когато отворим врати.

Кардоса го погледна мрачно.

— Надявам се, че директорите ви не възнамеряват да отварят конкурентна банка в Солт Лейк сити.

Ръскин се усмихва широко и поклати глава.

— Финикс, Аризона и Рино, Невада, са първите, в които „Хъдсън ривър” ще отвори банкови клонове в Запада.

Кардоса въздъхна облекчено.

— Финикс и Рино определено процъфтяват.

— Имали ли сте банков обир в Солт Лейк? – попита Ръскин небрежно, докато гледаше към хранилището.

Кардоса го погледна озадачено.

— Не и в този град. Гражданите не биха го допуснали. Солт Лейк е един от градовете в тази страна с най-малко престъпления. Последователите на „Светиите на Страшния съд” са почтени и религиозни хора. Повярвайте ми, господин Ръскин, никой бандит не би дръзнал да опита да ограби тази банка. Парите ви ще бъдат абсолютно и сто процента съхранени, след като бъдат заключени в хранилището ни.

— Четох за някакъв тип, наречен „Бандита касапин”, който извършва грабежи и убийства из западните щати.

— Не се притеснявайте. Удря само в малки миньорски градчета и краде заплати. Няма да е толкова глупав, че да опита банков грабеж в град с големината на Солт Лейк. Не би могъл да напусне границите на града преди полицията да го застреля.

Ръскин посочи с глава към хранилището.

— Много впечатляваш сейф.

— Най-доброто хранилище на запад от Мисисипи, построено специално за нас във Филаделфия – заяви с гордост Кардоса. – Цял военен полк, въоръжен с топове, не би могъл да проникне вътре.

— Виждам, че е отворено в работните часове?

— И защо не? На клиентите ни им е приятно да виждат колко добре се съхраняват депозитите им. И както споменах, никоя банка не е била ограбвана в Солт Лейк сити.

— Кои са най-мудните часове на деня?

Кардоса беше озадачен.

— Най-мудните часове на деня?

— Кога имате най-малко клиентски трансакции?

— Между един и половина и два часа е най-малко натоварено. Повечето ни клиенти са се върнали в офисите си след обедната почивка. А тъй като затваряме в три, много клиенти идват тогава за последни трансакции. Защо питате?

— Просто бях любопитен как е трафикът при вас в сравнение с банката ни в Ню Йорк. Май е почти същото. – Ръскин потупа куфара. – Ще оставя парите в него и ще го прибера утре.

— Скоро затваряме, но ще наредя на главния ни чиновник да ги преброи още сутринта.