Unknown

— Запознах се и дори танцувах с него. – Извади малка снимка от портмонето си. – Чаках да ти дам това. Образът не е много добър, но фотографът, когото наех, не е много опитен в снимането без аранжировка.

Кромуел включи лампата на тавана на колата и огледа снимката. Показваше висок мъж с руса коса и мустаци.

— Трябва ли да се притеснявам от него?

— Не мога да кажа – отвърна тя уклончиво. – Стори ми се по-интелигентен и обигран, отколкото ме уверяваха шпионите ни. Накарах ги да проверят биографията му. Изглежда няма случай, в който да не е успял да залови човека си. Досието му е брилянтно. Ван Дорн има много високо мнение за него.

— Ако е богат, както казваш, защо си губи времето като прост детектив?

Маргарет сви рамене.

— Нямам представа. Може би го привличат предизвикателства като теб? – Помълча, докато оправи с пръстите си въображаема къдрица.

— Откъде идват парите му?

— Забравих ли да спомена, че е от банкерска фамилия в Бостън?

Кромуел се стегна.

— Знам за фамилията Бел. Притежават „Америкън стейтс банк” в Бостън, една от най-големите финансови институции в страната.

— Той е парадокс – каза тя замислено, спомнила си няколкото минути с него в хотел „Браун Палас”. – Но също така може да е много опасен. Ще ни подгони като лисица – заек.

— Детектив, който познава вътрешните банкови процедури, не е на добро. – Тонът на Кромуел стана тих и леден. – Трябва да бъдем особено бдителни.

— Съгласна съм.

— Сигурна ли си, че не се е досетил за самоличността ти?

— Прикрих добре следите си. Доколкото той и Аликзандър знаят, името ми е Роуз Мантека, от Лос Анджелис, където баща ми притежава голямо ранчо.

— Ако Бел е толкова умен, колкото допускаш, ще провери и ще докаже, че Роуз не съществува.

— И какво от това? – отвърна тя лукаво. – Никога няма да разбере, че името ми е Маргарет Кромуел, сестра на уважаван банкер, който живее на Ноб Хил в Сан Франциско.

— Каква друга информация изтръгна от Аликзандър?

— Само това, че разследването на Бел не върви добре. Нямат улики, които да водят към теб. Аликзандър беше ядосан, че Бел не го е включил в доверения си кръг. Казва, че Бел пази в тайна действията си с двамата агенти, Къртис и Ървайн. Успях само да разбера, че са на терена и ровят из храстите за някаква следа.

— Това е добре. – Кромуел се усмихна сдържано. – Изобщо няма да си помислят, че зад обирите стои банкер.

Тя го погледна в очите.

— Би могъл да престанеш, мисля. Не ни трябват повече пари. А колкото и да си предпазлив, колкото и да си хитър, въпрос е само на време да те хванат и обесят.

— Искаш да се откажа от възбудата и предизвикателството от постигането на нещо, което никой друг не би дръзнал, за да играя ролята на скучен банкер до края на живота си?

— Не. – В очите й припламна лукава искра. – Аз също обичам възбудата. – После гласът й затихна, някак отчужден. – Просто знам, че това не може да продължи вечно.

— Ще дойде момент, в който ще разберем кога да спрем – отвърна той с безразличие.

Нито братът, нито сестрата изпитваха и най-малкото разкаяние и угризение заради всичките мъже, жени и деца, които Кромуел беше убил. Нито им пукаше за всичките спестявания на дребни търговци, миньори и фермери, които се бяха разорили, след като обраните банки, неспособни да овъзмездят вложителите си, бяха затръшнали врати.

— Коя взимаш тази вечер? – попита тя, за да смени темата.

— Марион Морган.

— Онази моралистка – присмя се Маргарет. – За мен е загадка защо я държиш.

— Между другото е много ефективна “– отвърна той, без желание да влиза в спор.

— Защо още не си я вкарал в леглото? – подкачи го с лек смях сестра му.

— Знаеш, че никога не се заигравам със служителките си. Принцип, който ми е спестил много съжаления. Взимам я тази вечер само като бонус за работата й. Нищо повече. “– Роклята на сестра му се беше издърпала над коленете й и той стисна едното. – Кой е щастливецът тази вечер?

— Юджийн Бътлър.

— Онова конте? – подразни я той. – За нищо не става.

— Мръснишки богат е…

— Баща му е мръснишки богат – поправи я Кромуел. – Ако Сам Бътлър не беше направил един щастлив удар, когато се натъкна на златната жила на Мидас, щеше да си умре пройдоха.

— Юджийн ще бъде по-богат от теб, когато баща му умре.

— Разсипник и пияница. Ще изхарчи състоянието си толкова бързо, че главата ти ще се замая.

— Мога да го озаптя – заяви сестра му. – Влюбен е до лудост в мен и ще прави всичко, което му кажа.

— Можеш да се оправиш по-добре. Много по-добре – изсумтя Кромуел. Включи говорителката тръба и заговори на шофьора: – Абнър, завий наляво на следващата улица и спри пред дома на Бътлър.