Unknown

— Не повече, отколкото е била пет минути след престъплението – контрира Бел. – Ще взема две карти.

Калоуей раздаде на играчите, броя поискани карти, които те се надяваха да им донесат печеливша ръка.

— Голяма мистерия – отбеляза. – От бандита така и не се намери никаква следа.

— Свръхестествено – додаде О’Лиъри, докато оглеждаше картите си. Изражението му издаваше, че няма нищо, на което си струва да заложи. – Аз съм пас. – Погледът му за миг срещна очите на Бел. – Свръхестествено е, че е могъл да се изпари във въздуха.

— Шерифът не намери никаква следа – измърмори Кръм. – Преследвачите се върнаха в града все едно, че жените им са избягали с банда амбуланти. – Мъжът замълча. – Слагам два долара.

— Три отгоре – предложи Калоуей.

Латур хвърли ръката си на раздаващия.

— Излизам.

— А вие, господин Бел? – настоя Калоуей. – Още ли сте вътре?

Бел го досмеша на ниските залози. Все пак не бяха и центове.

— Ще платя.

— Две дами – обяви Кръм.

— Две десетки – каза Калоуей. – Биеш ме. Господин Бел?

— Две осмици – отвърна Бел и подаде картите на Калоуей с лице надолу. Не беше загубил. Държеше тройка валета, но смяташе, че загубата ще му спечели повече доверие. – Имаше ли някакви догадки как се е измъкнал крадецът?

— Нищо, което да съм чул – отвърна О’Лиъри. – Последния път, когато говорих с шерифа, беше обезсърчен.

— Това трябва да е шериф Хънтър? – попита Бел, спомнил си прочетеното в доклада на агенцията.

— Джо Хънтър умри от сърдечен удар два месеца след убийствата – отвърне Латур. – Новият шериф е Стан Мърфи. Той беше помощник-шерифът на Хънтър. Знае по-добре от всички какво стана.

— Отзивчив е като за шериф, ако човек му допадне – каза Кръм. – Но ядосаш ли го, ще те сдъвче.

— Бих искал да поговоря с него, но едва ли ще е в офиса си на Сабата. – Бел премълча обезкуражителния коментар на помощника на Мърфи. – Къде бих могъл да го намеря?

— Имахме лошо наводнение в града преди две седмици – отвърна Калоуей. – Къщата му пострада зле. Подозирам, че ще го намерите затънал до гуша в ремонти.

— Можете ли да ми кажете как да стигна до там?

О’Лиъри махна с ръка на север.

— Просто караш нагоре до края на Хруланд стрийт и поемаш по стълбите. Къщата е боядисана в зелено и има горичка портокалови дървета покрай нея.

Разговорът се измести към политика и разсъждения дали Теди Рузвелт може да вземе трети мандат през 1908-ма, а ако не, кого би избрал за свой приемник. Бел губеше по три ръце на всяка спечелена и успя да отпусне другите мъже, след като разбраха, че гостът не го бива в хазарта. Успя отново да върне темата на банковите убийства.

— Изглежда странно, че никой не е видял крадеца да напуска банката или да излиза от града – подхвърли небрежно, докато отиграваше ръката си.

— Никой не излезе – каза О’Лиъри.

— И никой не е видял бандита да влиза в банката – добави

Латур.

— Имаше някакъв стар пиян миньор, който се мотаеше на улицата срещу банката – отвърна Калоуей. – Но изчезна скоро след това.

— Шериф Хънтър не го ли сметна за заподозрян?

Латур нямаше късмет. Сгъна картите си за пети път след сядането на Бел.

— Стар миньор, наглед съвсем пропаднал и сякаш няма да е още дълго на тоя свят? Беше последният, за когото хората в града мислеха, че може да има нещо общо с престъплението.

— Неведнъж съм го виждал проснат на тротоара, гипсиран от пиене – рече О’Лиъри. – Могъл е да ограби банка и да убие трима души толкова, колкото аз мога да стана губернатор. Още си мисля, че беше вътрешна работа, изиграна от някой, когото познаваме всички.

— Би могло да е външен – възрази Бел.

Калоуей сви рамене.

— Бисби има двайсет хиляди жители. Кой да разпознае един външен?

—А оня тип на мотоциклет? – подхвърли Кръм.

—Имало е мотоциклет в града? – Любопитството на Бел се усили.

—Джак Карсън каза, че видял някакво конте да кара един. – Кръм хвърли на масата печелившата си ръка с флош.

Латур изпуфтя с пурата.

—Според Джак, бил добре облечен, когато го видял да минава по една уличка. Не могъл да си обясни как някой каращ от ония машинарии може да носи толкова чисти и неоцапани дрехи.

—Приятелят ви видял ли е лицето на мотоциклетиста?

—Джак знае само, че бил гладко избръснат – отвърна Калоуей.

—А цвета на косата?

—Според Джак, типът носел бомбе. Джак не беше сигурен, не могъл да го види добре, защото мотоциклетът минал много бързо, но смята, че косата трябва да е била рижа. Поне така си мисли, доколкото е успял да зърне бакенбардите.

За втори път през тази седмица Бел усети възбуда, потекла в жилите му. Жител на Ийгъл сити, Юта, друго миньорско градче, където Бандита касапин беше оставил четирима граждани мъртви, бе споменал, че е видял непознат да кара мотоциклет в деня на убийството.

—Къде мога да намеря този Джак Карсън?

—Не и в Бисби – обезкуражи го Кръм. – Последното, което чух, е, че се е върнал у дома си в Кентъки.

Бел си отбеляза на ум да поиска съгласието на Ван Дорн да се опита да намери Карсън.

О’Лиъри отново направи кисела физиономия, щом видя ръката си.

—Който и да е карал онзи мотоциклет, трябва да се е задържал в града няколко дни след обира.

—Защо казвате това? – попита Бел.