Unknown

Агентът премести погледа си от поредното влаково разписание към лицето на дребния мъж, чийто ръст едва ли надвишаваше метър и половина. Казваше се Никълъс Кълхейн. Светлокафявата му прошарена коса беше сресана напред, за да прикрие оплешивяването. Имаше малки кафяви очички като на плъх, които шареха с удивителна бързина. Връхчетата на тънко подрязаните му мустаци биха провиснали на три пръста от двете страня на устните му. Вървеше леко изгърбен и носеше очила с дебели лещи, които уголемяваха очите му. Услужливият дребосък с пъргавата походка беше забавен. Представляваше съвършения стереотип на пазач на потънали в прах архивни документи.

— Не, благодаря. – Къртис погледна джобния си часовник. – Никога не пия кафе следобед.

— Извадихте ли късмет? – заинтригува се Кълхейн.

Агентът поклати уморено тава.

— Никой от пътническите влакове не минава по времето, когато са ставали банковите обири.

— Дано да хванете тая опасна отрепка! „– Гневът в гласа на дребосъка беше отчетлив.

— Май го мразите.

— Имам си лични причини.

— Лични?

Кълхейн кимна.

— Най-близката ми братовчедка и момченцето й бяха убити от касапина в банката в Макдауъл, Ню Мексико.

— Съжалявам – каза съчувствено Къртис.

— Трябва да го хванете и обесите! – Кълхейн удари с юмрук по масата, и книгата с разписания се разтвори и страниците изпърхаха. – Прекалено дълго се измъква вече с престъпленията си.

— Уверявам ви, че агенция „Ван Дорн” работи денонощно, за да го изправи пред съда.

— Намерихте ли изобщо нещо, което би могло да ви отведе до него? – запита с тревога пазачът.

Къртис вдигна ръце в жест на безпомощност.

— Единственото, което сме открили е, че му липсва кутрето на лявата ръка. Извън това не разполагаме с нищо.

— Проверяхте ли линиите на дилижансите?

— Преварях един ден в архивния отдел на „Уелс Фарго”. Озовах се в задънена улица. Разписанията на дилижансите, които извеждат от градовете, се разминават с грабежите повече от четири часа, а времето е повече от достатъчно бандитът да успее да се измъкне от преследвачите си.

— Ами пътническите влакове?

— Шерифите и полицейските шефове са телеграфирали на околните градове да оглеждат за подозрителни пътници. Дори са претърсили всички багажи с надеждата, че може да съдържат откраднатите пари, но нито са намерили улики, нито са успели да идентифицират някого. Бандитът е твърде умен. Маскировката, с която е крал и убивал, е твърде оригинална и добре направена. Органите на закона нямат почти нищо, за което да се захванат, за да продължат.

— Влаковите разписания не съвпадат ли?

— Само при два влака има някакво съвпадение – отвърна Къртис уморено. – Часът       на тръгването на останалите се разминава със събитията.

Кълхейн потърка замислено изтънялата си коса.

— Елиминирали сте дилижансите и пътническите влакове.

— А товарните?

— Товарните влакове?

— Проверихте ли техните часове на тръгване?

Къртис кимна.

— Да. Тук имаме друга история. Установих, че има влакове, които са били на подходящото място и в подходящото време, и са напуснали обраните градове в подходящия момент.

— Значи имате отговор – възкликна пазачът.

Къртис не отговори веднага. Чувстваше се уморен и на ръба на пълното изтощение. Освен това беше потиснат от липсата на улики и произтичащата от това безизходица. Изруга на ум Бандита касапин. Изглеждаше невъзможно един човек да е толкова потаен, толкова призрачен и така способен да избягва всякакви опити да бъде засечен. Почти можеше да си представи как този тип се смее на безплодните усилия на преследвачите си.

Най-сетне каза:

— Подценявате служителите на правораздаването. Претърсили са вагоните на всички товарни влакове, минали през градчетата в определените часови граници.

— А товарните вагони, които са били прехвърлени на странични коловози, за да се прикачат по-късно на идващи влакове? Може да е избегнал хайките, като се е укривал в товарен вагон.

Къртис поклати глава.

— Преследвачите са преровили всички празни вагони и не са намерили и следа от бандита.

— Проверили ли са натоварените? – продължи да настоява Кълхейн.

— Как биха могли? Вагоните за здраво заключени. Няма начин бандитът да е успял да влезе в някой от тях.

Кълхейн се ухили като лисица, надушила плячка.

— Вероятно никой не ви е казал, че всички влакови механици носят ключове, които могат отворят вратите за товарене в случай на пожар.

— Не бях в течение за тази подробност – призна Къртис.

Очилата в метални рамки се хлъзнаха по носа на Кълхейн.

— Определено си струва да помислите над това.

— Да – отрони замислено агентът и умът му се задвижи. – Можем да елиминираме възможностите. Хайките твърдяха, че не е имало следи, водещи извън града, по които да тръгнат, което означава, че нашият човек не е яздил кон. Няма почти никакъв шанс да е могъл да вземе дилижанс и изглежда невероятно да е купил билет и да се е измъкнал от града като пътник на влак. Също така не е забелязан в празен товарен вагон.

— При което остават натоварените вагони като единственото непроучено средство за транспорт – довърши дребосъкът.

— Може би се натъкнахте на нещо – призна Къртис.