Unknown

Кромуел повдигна вежди, привидно учуден.

— Какъв може да е проблемът?

— Ордерът е бил издаден от банковия мениджър под натиск преди бандитът да го простреля в главата и да изчезне с него, заедно с банковите пари в хранилището. Опитваме се да го издирим.

—О, Боже – възкликна Кромуел и вдигна ръце отчаяно – Този ордер дойде при нас вчера следобед.

Двамата агенти се стегнаха.

— Ордерът е при вас? – попита с очакване Фарнъм.

— Да, в сейфа на счетоводния ни отдел. – Тонът на Кромуел стана мрачен: – За съжаление го уважихме.

— Уважили сте го?! – ахна Бигълоу.

Кромуел сви рамене.

— Ами да.

— С чек, несъмнено – намеси се Фарнъм с надеждата, че все още има време да се попречи на бандита да го осребри в друга банка.

— О, не. Господинът, чието име бе на ордера, поиска парите в брой и се подчинихме.

Бигълоу и Фарнъм го гледаха стъписани.

— Платили сте близо половин милион долара в брой на някой, който просто е влязъл в банката ви от улицата?

— Лично проверих ордера, когато служителката ми го донесе за одобрение. Изглеждаше напълно редовен.

Бигълоу го гледаше потресен. Негово задължение беше да се свърже с директорите на Солт Лейк Банк и да ги уведоми, че техните четиристотин седемдесет и пет хиляди долара са изчезвали.

— На чие име беше издаден ордерът?

— Някой си господин Илая Ръскин – отвърна Кромуел. – Представи папка документи, удостоверяващи, че господин Ръскин е основателят на застрахователна компания, която ще плаша искове от пожар, унищожил жилищно каре в град… – Замълча. – Мисля, че беше Белингам, щат Вашингтон.

— Можете ли да опишете Ръскин? – попита Фарнъм.

— Много добре облечен – отзова се Кромуел. – Висок, с руса коса и големи руси мустаци. Не засякох цвета на очите му. Но май си спомням, че носеше необичаен бастун със сребърна глава на орел.

— Това е Ръскин, да – промърмори Фарнъм.

— Не си е губил времето – подхвърли Бигълоу на колегата си. – Трябва да е хванал експресния влак, за да стигне тук за малко повече от ден.

Фарнъм изгледа Кромуел скептично.

— Не помислихте ли, че това е астрономична сума за плащане на пълен непознат от друг щат?

— Да, но както казах, лично проверих ордера, да не би да е фалшификат. Попитах го защо не изтегли сумата от някоя банка в Сиатъл, но каза, че компанията му откривала офис в Сан Франциско. Уверявам ви, че документът беше благонадежден. Не намерих никакъв повод за подозрение. Платихме, въпреки че изсмука почти всички пари, които държахме в хранилището.

— Банката, която представляваме, няма да се зарадва на това сведение – изтъкна Фарнъм.

— Не се притеснявам – отвърна сдържано Кромуел. – Банка „Кромуел” не е направила нищо нередно или незаконно. Спазили сме разпоредбите и правилниците на банкиране. Дали “Солт Лейк Банк & Тръст” няма да изпълни задължението си, не ме засяга. Освен, че познавам застрахователната им компания, която плаща за кражба на валута, зная, че активите им са предостатъчни да покрият половин милион долара.

Фарнъм заговори на Бигълоу, без да се обръща към него:

— Да отидем до най-близката телеграфна служба и да уведомим директорите на “Солт Лейк Банк & Тръст”. Няма да са доволни.

— Няма. – Бигълоу кимна мрачно. – Може да не го приемат.

— Нямат друг избор, освен да уважат ордера. Междубанковата комисия със сигурност ще подкрепи банка „Кромуел”, ако директорите на Солт Лейк Банк внесат възражение.

Двамата агенти станаха.

— Ще ни трябва заявление от ваша страна, господин Кромуел – обяви Фарнъм. – С обстоятелствата по плащането.

— Ще поръчам на юристите си да го подготвят още утре сутрин.

— Благодарим за вниманието.

— За нищо – отвърна Кромуел, без да става. – Ще направя всичко по силите си, за да съдействам.

След като двамата агенти си тръгнаха, Кромуел повика мис Морган.

— Моля, погрижете се да не ме безпокоят в следващите два часа.

— Ще се погрижа – отвърна тя делово.

Секунди след като вратата беше затворена, Кромуел приближи и тихо я заключи. После вдигна тежкия куфар под бюрото върху тиковата повърхност и го отвори. Валутата вътре беше струпана безразборно, а някои от пачките бяха увити с хартиени ленти.

Кромуел започна методично да брои и подрежда банкнотите, като стягаше с ленти свободните и записваше количеството. Когато приключи, плотът на бюрото му беше покрит с грижливо стегнати на пачки пари, маркирани и преброени. Сумата достигаше двеста четирийсет и един хиляди долара. След това внимателно прибра парите отново в куфара, пъхна куфара под бюрото и отвори няколко счетоводни книги, за да въведе депозити във фантомните сметки, които бе открил преди време и в които укриваше откраднатите през годините пари. Пари, с които беше трупал активите, нужни за собствената му банка. Приключил с всички записи, звънна на мис Морган и я уведоми, че е готов да се заеме с ежедневната си работа по ръководенето на една преуспяваща финансова къща.