Unknown

— Защото шерифът и хайката му щяха да забележат следи от мотоциклет ако убиецът бе излязъл от града веднага след обира.

— Човек би си помислил, че щяха да са го забелязали, ако е останал в града, докато хайката се откаже от търсенето.

— Така е – отвърна Калоуей. Но никой не го е видял повече.

— Карсън благонадежден свидетел ли беше? – Бел сложи пет долара на масата. – Вдигам.

— Джак беше бивш кмет на Бисби, адвокат с висок престиж като почтен човек – обясни Латур. – Ако той каже, че е видял мъж на мотоциклет, значи е видял мъж на мотоциклет. Нямам причина да се съмнявам в думите му.

— Утре ли ще идете да се видите с шериф Мърфи? – попита Кръм, най-после спечелил ръка.

Бел кимна.

— Още сутринта. Но след като поговорих с вас, господа, боя се, че едва ли може да ми каже нещо важно.

След като изпи питието си през двата часа игра, Бел беше почти на нула. Беше влязъл само с четири долара и никой от другите играчи не възропта, когато им пожела лека нощ и се запъти обратно към хотела си.

* * *

Пътят, който криволичеше нагоре по улицата към къщата на шерифа, се оказа дълъг и разкалян след дъждовната буря, ударила Бисби през нощта. Щом свърши. Бел се заизкачва по стръмните стъпала, които сякаш продължаваха безкрайно. Въпреки чудесната си физическа форма се задъха, докато стигне до горе.

Беше в добро настроение. Още не бе научил дали Ървайн и Къртис са се натъкнали на нещо, но беше адски сигурен, че мъжът, видян на мотоциклета, е бил Бандита касапин, след като е свалил маскировката си на стар пиян миньор. Един липсващ пръст и сведението за рижата коса едва ли бяха повод за триумф. Дори цветът на косата, зърнат от Джак Карсън, беше много смътна следа. Това, което интригуваше Бел, бе мотоциклетът: изглеждаше уместно един ловък и пресметлив ум да прибегне до най-съвременните технологии в транспорта.

Основният въпрос беше как бандитът е излязъл с него от града без повече да бъде видян.

Домът на шериф Мърфи се оказа само на няколко стъпки от горната площадка на стълбището. Сградата беше малка и приличаше по-скоро на барака, отколкото на къща. Пороят я беше избутал от основите и Бел видя, че Мърфи полага усилия да я укрепи на новото й място, на три метра от старото. Точно според описанието на О’Лиъри, беше боядисана в зелено, но пороят бе опустошил портокаловата горичка.

Мърфи размахваше енергично чук и не забеляза приближаването му. Дълга тъмнокафява коса се развяваше около врата и по раменете му. Повечето служители на закона в Запада не бяха дебели, а стройни и жилави. Мърфи имаше по-скоро фигура на ковач, отколкото на шериф. Мускулите на ръцете му приличаха на дънери и имаше бичи врат.

— Шериф Мърфи! – извика Бел, за да надмогне трясъка на чука по пироните.

Мърфи спря с вдигнат чук и бързо се обърна. Изгледа Бел намръщено, както щеше да погледне досаден койот.

— Аз съм шерифът, да. Но както виждате, съм зает.

— Можете да продължите работата си – каза Бел. – Аз съм от детективска агенция „Ван Дорн” и бих искал да ви задам няколко въпроса за банковия обир и убийствата преди няколко месеца.

Името Ван Дорн бе уважавано в кръговете на правораздаването. Мърфи остави чука и посочи към входа.

— Заповядайте вътре. Поразхвърляно е, но имам кафе на печката.

— След това катерене по хълма, ще съм ви благодарен за чаша вода.

— Съжалявам, пороят замърси кладенеца и не става за пиене, но донесох един галон от конското корито в града.

— Кафе да бъде – отвърна леко притеснен Бел.

Мърфи го отведе в къщата и му предложи стол край кухненската маса. Женско присъствие не личеше и агентът реши, че Мърфи е ерген. Шерифът сипа кафе в две тенекиени чаши от емайлирания чайник на печката, в която горяха дърва.

— Не знам как мога да ви помогна, господин Бел. Пратих копие от разкритията си до агенцията ви в Чикаго.

— Пропуснал сте да упоменете за видяното от Джак Карсън.

Мърфи се изсмя.

— Онзи с мотоциклета ли? Не вярвам на казаното от Джак. Описанието не отговаря на никой от градските хора, дето ги знам.

— Бандитът може да е сменил външността си – предложи Бел.

— Не е имал време да сменя напълно външността си, да си вземе мотоциклета и да духне.

—Водачът и машината му не са ли видени повече?

Мърфи сви рамене.

— Странно ми е, че никой друг не го е видял, освен Джак. Мъж с единствения мотоциклет в града трябваше да е бил забелязан. А и как би могъл да излезе от града, без да остави следа?

— Признавам, че това звучи малко невероятно “– съгласи се Бел, въпреки, че не искаше да отхвърли свидетелството.

— Джак Карсън беше изтъкнат гражданин, нямаше навик да се напива или да приказва измислици. Но вярвам, че е халюцинирал.

— Имаше ли някое открито свидетелство, което да не е отбелязано в доклада ви?

— Намери се нещо, след като пратих доклада в Чикаго. – Мърфи стана от масичката и отвори едно чекмедже на бюрото до стената. Подаде месингова гилза на Бел. – Това го открихме две седмици по-късно. Едно момченце си играело на пода на банката, докато баща му внасял пари. Беше под килима. Бандитът трябва да го е изтървал.

Бел огледа гилзата.