Ужас

Мъжете се умълчаха както от уважение, така и от любопитство. Хората в тълпата, които бяха от екипажа на „Ужас“, знаеха, че представата на капитана им за църковно богослужение е смирено цитиране на корабния устав: „Ако моряк откаже да се подчини на заповедите на висшестоящ офицер, той ще бъде наказан с бичуване или ще бъде осъден на смърт, решението се взима от капитана. Ако моряк извърши акт на содомия с друг член на екипажа или с някое от животните, които се намират на борда на кораба, той ще бъде осъден на смърт“… и така нататък. На тегло и по звучност уставът не отстъпваше на Библията и напълно отговаряше на нуждите на Крозиър.

Но не и днес. Крозиър посегна към рафта под амвона и извади една тежка, подвързана с кожа книга. Той я положи пред себе си с успокоителен глух удар.

— Днес — произнесе напевно той — ще ви прочета от „Книгата на Левиатан“ част първа, глава дванайсета.

В тълпата от моряци се разнесе мърморене. Крозиър чу беззъбия мъж от „Еребус“, който се намираше в средата на третата редица, да промърморва тихо:

— Познавам шибаната Библия и в нея няма никаква шибана Книга на Левиатан.

Крозиър изчака да настъпи тишина и започна:

— „А сред онази част от религията, която се състои от възгледи за природата на Незримите сили…“

Интонацията на Крозиър и старозаветният ритъм на фразите не оставяха никакво съмнение в това, кои думи са написани с главни букви.

— „… едва ли се среща нещо именувано, което да не е било почитано сред езичниците в различните места по света като превъплъщение на Бог или Дявола; или според съчиненията на техните Поети да бъде одушевено, населявано или обладано от един или друг Дух.

Безформената материя на Света представлявала Бог на име Хаос.

Небето, Океанът, Планетите, Огънят, Земята, Ветровете също били Богове.

Мъже, Жени, Птица, Крокодил, Теле, Куче, Змия, Кромид лук, Праз лук са били обожествявани. Освен това древните народи населили почти всички места с духове, наречени Демони: равнините с Пан и женските му еквиваленти, или със Сатири; горите с Фавни и Нимфи; Морето с Тритони и други Нимфи; всяка Река и Фонтан с Призрак на негово име и с нимфи; всяка къща с нейните Лари или Домашни духове; всеки човек с неговия Гений; Адът с Призраци и Пазители на духовете, като Харон, Цербер и Фуриите; а през нощта — всички места с Ларви, Лемури, Привидения на мъртъвци и цяло царство от Феи и Кошмари. Също така хората приписвали Божественост и издигали Храмове на най-обикновени Явления и Черти от характера; такива, като Време, Нощ, Ден, Мир, Хармония, Любов, Раздор, Порядъчност, Чест, Здраве, Западане, Треска и подобни; и когато са се молили за или против тях, над главите им сякаш са висели Духовете на тези понятия и са отпускали или задържали съответното Добро или Зло, за или против което са се молили хората. Те се обръщали също и към собственото си Остроумие с имената на Музи; към собственото си Невежество с името Фортуна; към собствената си Похот с името Купидон; към собствения си Гняв с имената на Фурии; към собствените си интимни части с името Приап; хората приписвали мърсуванията си на Инкуби и Сукуби; дотолкова, че станало невъзможно поетът да описва героите в Поемите си, без да ги направи Бог или Дявол.“45

Крозиър замълча и погледна към напрегнатите бледи лица на своите слушатели.

— И така приключва Част първа, Глава дванайсета от „Книгата на Левиатан“ — каза той и затвори тежкото томче.

— Амин — произнесоха в един глас доволните моряци.

* * *

Този ден моряците обядваха топли сухари и пълна дажба от любимото им осолено свинско. Четирийсет и няколкото моряци от „Ужас“ се тълпяха около спуснатите на пода маси или използваха бурета, върху които да поставят храната си, и моряшки сандъци вместо столове. Глъчката беше успокояваща. Всички офицери от двата кораба се нахраниха отзад, насядали около дългата маса в някогашната каюта на сър Джон. Освен задължителната противоскорбутна доза лимонов сок — доктор Макдоналд се притесняваше, че сокът в петгалоновите бъчонки започва да губи силата си — в този ден моряците получиха и допълнителна порция грог преди обяд. Капитан Фицджеймс беше поровил из запасите на кораба и беше осигурил на офицерите и младшите офицери три чудесни бутилки с мадейра и две с бренди.

Около три часа следобед моряците от „Ужас“ се събраха на групичка, сбогуваха се с другарите си от „Еребус“, изкачиха се по главния трап, измъкнаха се изпод заледените платна и се спуснаха по снежната дига върху тъмния лед, за да поемат дългия път към дома под все още проблясващото северно сияние. Между моряците се разнасяха шепот и приглушени коментари за проповедта на Крозиър. Повечето от тях бяха сигурни, че „Книгата на Левиатан“ я има някъде в Библията, но откъдето и да се беше взела, никой от тях не беше успял да разбере какво искаше да им каже капитанът, прочитайки този откъс, макар че след двойната порция ром се бяха появили много мнения. Голяма част от мъжете продължаваха да попипват амулетите си за късмет, направени от мечите зъби, нокти и лапи.