Ужас

Освен това дърводелецът на Фицджеймс, господин Уийкс, беше направил нисък амвон и платформа. Тя беше висока само шест инча заради ниските греди, висящите маси и складираните дъски, но така дори мъжете, които се намираха най-отзад, щяха да могат да виждат Крозиър и Фицджеймс.

— Поне ще ни бъде топло — прошепна Крозиър на Фицджеймс, когато Чарлс Хамилтън Озмър, плешивият домакин на „Еребус“, даде знак на мъжете да започнат с встъпителните химни.

И наистина от топлината на наблъсканите тела температурата на жилищната палуба се повиши до нивата отпреди шест месеца, когато „Еребус“ изгаряше огромни количества въглища и по тръбите му течеше гореща вода. Освен това Фицджеймс беше похарчил голямо количество масло за десетте фенера, които осветяваха обикновено тъмното и задимено помещение по-ярко откогато и да било, след като преди две години слънцето спря да излива лъчите си през престъновите илюминатори над главите им.

Тъмните дъбови греди потреперваха от гръмкото пеене на екипажите. От своя четирийсетгодишен опит Крозиър знаеше, че моряците обичат да пеят независимо от обстоятелствата. Дори по време на богослужение, ако няма друг повод. Капитанът виждаше сред тълпата главата на помощник-калафатника Корнилиъс Хики, а до него стоеше прегърбен, за да не удря главата и раменете си в надвисналите греди, Магнъс Менсън, който ревеше гръмогласно химна толкова фалшиво, че в сравнение с него скърцането на леда отвън звучеше почти мелодично. Двамата споделяха един от опърпаните сборници с църковни химни, които им беше раздал домакинът Озмър.

Накрая свърши и последният химн и помещението се изпълни със звуците от подсмърчания, кашлица и прочистване на гърла. Въздухът миришеше на прясно опечен хляб, защото господин Дигъл беше пристигнал тук няколко часа по-рано, за да помогне на готвача на „Еребус“ Ричард Уол в приготвянето на сухари. Крозиър и Фицджеймс бяха решили, че си заслужава да похарчат извънредно количество въглища, брашно и масло за лампите в този специален ден, стига това да успееше да повдигне духа на мъжете. Очакваха ги двата най-мрачни месеца на арктическата зима.

Настъпи моментът на двете проповеди. Фицджеймс се беше избръснал, беше се напудрил внимателно и беше позволил на личния си стюард, господин Хор, да прибере обезформените му шинел, панталони и куртка, и сега изглеждаше спокоен и красив в парадната си униформа с лъскави еполети. Само Крозиър, който стоеше до него, можеше да види как ръцете на Фицджеймс се свиват в юмруци и се разпускат, когато капитанът положи личната си Библия върху амвона и я отвори на „Псалми“.

— Днешното четене ще бъде от псалм четирийсет и шести — каза капитан Фицджеймс. Крозиър леко потрепна заради аристократичното му фъфлене, което заради напрегнатостта му беше станало още по-отчетливо.

Бог е нам прибежище и сила,
винаги изпитана помощ в напасти,
затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила,
и планините се преместили всред моретата,
ако и да бучат и да се вълнуват водите им,
И планините да се тресат от надигането им.
Има една река, чиито води веселят Божия град,
светото място, гдето обитава Всевишният.
Бог е всред него; той няма да се поклати;
Бог ще му помогне, и то при зазоряване.
Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата;
издаде Той гласа си; земята се разтопи.
Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог.
Дойдете та вижте делата на Господа,
какви опустошения е направил на земята.
Прави да престанат войните до края на земята;
строшава лък и сломява копие;
изгаря с огън колесници.
Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог;
ще се възвиша между народите,
ще се възвиша на земята.
Господ на Силите е с нас;
прибежище е нам Якововият Бог.

Мъжете изреваха в един глас „Амин“ и в знак на одобрение затропаха със затоплените си крака.

Дойде редът на Франсис Крозиър.