Ужас

— Не, не, не — отвърна Крозиър, без да е сигурен дали обвинява по-младия мъж в това или не. — Просто казвам, че това е третата ни година в леда, а не третият месец, както беше при Пари и Хопнър. Отслабването на дисциплината, болестите и падналият дух в подобни обстоятелства са неизбежни.

— Не ли това още по-важна причина да позволим на хората такова развлечение? — попита Фицджеймс с все същия хладен тон. Бледите му бузи леко порозовяха при критическата забележка към по-висшестоящия офицер.

Крозиър въздъхна. Вече беше твърде късно да се спре този проклет маскарад, осъзна той. Хората се бяха вкопчили в идеята, а онези на „Еребус“, които участваха най-ентусиазирано в приготовленията, щяха да са първите, включили се в бунта, когато настъпеше моментът. Като капитан Крозиър знаеше, че номерът е никога да не позволи този момент да настъпи. Той наистина не знаеше дали карнавалът ще спомогне в това отношение, или ще навреди.

— Добре — каза най-накрая той. — Но хората трябва да разберат, че не бива да се хаби нито бучка, нито трохичка или капчица въглища, масло, пиролизно гориво или спирт.

— Те обещаха да използват само факли — каза Фицджеймс.

— И в този ден няма да има никакви допълнителни алкохол или храна — додаде Крозиър. — От днес преминаваме на изключително намален порцион. Няма да тръгнем да го променяме още на петия ден заради някакъв си маскен карнавал, който никой от нас не е одобрил напълно.

Фицджеймс кимна.

— Лейтенант Левеконт, лейтенант Феърхолм и неколцина от мъжете, които са малко по-добри стрелци, ще отидат на лов в седмицата преди карнавала с надеждата да ударят нещо, но хората са наясно, че порционът ще е както обикновено — всъщност новият, орязаният, — ако ловците се върнат с празни ръце.

— Както са се връщали всеки път през последните три месеца — промърмори Крозиър. След това продължи с по-дружелюбен глас: — Добре, Джеймс. Аз ще се връщам. — Той се спря на вратата на мъничката каюта на Фицджеймс. — Между другото, защо боядисват платната в зелено, черно и другите цветове?

Фицджеймс се усмихна разсеяно.

— Нямам представа, Франсис.

* * *

Сутринта в петък, 31 декември 1947 г., беше студена, но тиха — макар, разбира се, да нямаше същински изгрев. Сутрешната вахта на „Ужас“, командвана от господин Ървинг, регистрира температура от минус седемдесет и три градуса48. Вятър не се усещаше. През нощта се бяха появили облаци, които сега покриваха плътно небето от хоризонт до хоризонт. Беше много тъмно.

Повечето от моряците изглеждаха нетърпеливи да тръгнат към карнавала веднага след като приключи закуската — след въвеждането на новия порцион тя отнемаше по-малко време от преди и се състоеше от един сухар с мармалад и половин черпак ечемичена каша с малко захар — но ежедневните задължения на кораба трябваше да бъдат изпълнени и Крозиър се съгласи да пусне екипажа едва след като всички свършиха работата си. Все пак той разреши на моряците, които нямаха специални задачи — търкане на жилищната палуба с пемза, носенето на вахта, къртенето на леда от мачтите и такелажа, риненето на снега, ремонтните работи, поддържането на ледените пирамиди, учебните занятия — да отидат да помогнат за последните приготовления на маскарада, така че около дузина мъже поеха след закуска в тъмното, придружавани от двама морски пехотинци, въоръжени с мускети.

По обяд, когато моряците получиха порцията си силно разреден грог, възбудата на останалите на кораба моряци стана очевидна. Крозиър пусна още шестима мъже, които бяха изпълнили задълженията си за деня, и изпрати заедно с тях втори лейтенант Ходжсън.

През втората половина на деня, докато се разхождаше по тъмната палуба, Крозиър успя да види ярката светлина на факлите зад огромния айсберг, който се издигаше между двата кораба. Все още нямаше никакъв вятър, а в небето не се виждаха звезди.

Когато настъпи часът за вечеря, останалите на кораба мъже не ги свърташе на едно място като малки деца на Бъдни вечер. Те се нахраниха за рекордно кратко време, макар и при намален порцион — тъй като петъкът вече не беше „брашнен ден“, вечерята се състоеше от скромна порция „Джон Бедняка“, малко консервирани зеленчуци и два пръста ейл, — и на Крозиър сърце не му даде да ги задържа още на кораба, докато офицерите приключат със своята много по-спокойна вечеря. Освен това останалите на борда офицери, също като моряците, бяха нетърпеливи да отидат на карнавала. Дори инженерът Джеймс Томпсън, който рядко проявяваше интерес към нещо извън машинното отделение в трюма и който беше отслабнал дотолкова, че приличаше на ходещ скелет, се намираше на жилищната палуба, облечен и готов за тръгване.