Ужас

Брендито повдигна малко настроението, но не достатъчно, че да разсее мрака, царящ на кораба и в душите на хората. Крозиър дойде на носа, за да поговори с хората, и неколцина мъже му направиха подаръци — мъничка кесийка със скътан тютюн, изрязана фигурка на тичаща бяла мечка, голяма картонена мечешка маска, внушаваща страх (подарена несъмнено на шега и почти сигурно не без страх, че страховитият капитан може да я сметне за амулет), закърпена червена вълнена долна риза, принадлежала на починалия наскоро приятел на един от моряците, и пълен комплект издялани фигурки за шах от капрала от морската пехота Робърт Хопкрафт (един от най-тихите и най-скромни мъже в експедицията, който беше повишен в капрал, след като получи осем счупени ребра, строшена ключица и изкълчена ръка при нападението на тварта върху маскировъчното укритие на сър Джон през юни). Крозиър благодари на всички, стисна им ръцете, потупа ги по раменете и се върна обратно в офицерската столова, където настроението беше малко по-весело благодарение на неочакваното пожертвувание на първи лейтенант Литъл във вид на две бутилки уиски, които той беше крил почти три години.

Бурята спря сутринта на 26 декември. Снегът се беше натрупал на дванайсет фута височина над носа и на шест фута над релинга на десния борд в предната четвъртина на кораба. След като разкопаха палубата на „Ужас“ и разчистиха отбелязаната с ледени пирамиди пътечка между корабите, хората се заеха с подготовката на онова, което нарекоха Втори голям венециански карнавал — за Първи, предположи Крозиър, се считаше онзи, в който беше участвал самият той, докато служеше като мичман в несполучливата полярна експедиция на Пари през 1824 година.

В непрогледно тъмната утрин на 26 декември Крозиър и първи лейтенант Едуард Литъл оставиха наблюдението на работните бригади, разчистващи кораба от снега, на Ходжсън, Хорнби и Ървинг и поеха по дългия път през снежните преспи към „Еребус“. Крозиър се стресна, когато видя, че Фицджеймс е продължил да губи от теглото си — жилетката и панталоните вече му бяха с няколко номера по-големи въпреки очевидните опити на стюарда му да ги стесни, — но се стресна още повече по време на разговора си с него, когато осъзна, че командирът на „Еребус“ почти не го слуша. Фицджеймс изглеждаше разсеян, като човек, който само си дава вид, че поддържа разговора, но всъщност слуша музиката, разнасяща се от някакво съседно помещение.

— Вашите хора боядисват платна навън в снега — каза Крозиър. — Видях ги да приготвят баките със зелена, синя и дори черна боя. За резервни платна, които са в отлично състояние. Смятате ли, че това е приемливо, Джеймс?

Фицджеймс се усмихна разсеяно.

— Наистина ли мислите, че тези платна ще ни потрябват, Франсис?

— Много се надявам на това — отвърна Крозиър с дрезгав глас.

Другият капитан продължи да се усмихва спокойно, което вбесяваше Крозиър.

— Трябва да видите трюма ни, Франсис. Разрушенията продължиха и се ускориха след последната ни инспекция в седмицата преди Рождество. „Еребус“ не би издържал и един час в открити води. Рулят ни е на парчета, а ни беше резервният.

— Могат да бъдат поставени временни — каза Крозиър, борейки се с желанието да стисне зъби и юмруци. — Дърводелците могат да укрепят изкорубените греди. Разработих план за изкопаването на яма в леда около двата кораба с дълбочина около осем фута, която да създаде сух док преди пролетното топене на ледовете. Така ще получим достъп до външните обшивки на корпусите.

— Пролетното топене — повтори Фицджеймс и се усмихна почти снизходително.

Крозиър реши да смени темата.

— Не ви ли безпокои намерението на хората да проведат този венециански карнавал?

Напълно пренебрегвайки правилата на добрия тон, Фицджеймс небрежно сви рамене.

— Че защо? Не знам как е на вашия кораб, Франсис, но на „Еребус“ Рождество премина в много тягостна атмосфера. На хората им е необходимо някакво развлечение за повдигане на духа.

Крозиър не можеше да направи никакви възражения по отношение на коледната тягостна атмосфера.

— Но маскен бал на леда, в пълната тъмнина на зимния ден? — рече той. — Колко моряци ще станат жертви на тварта, която ни дебне отвън?

— А колцина ще изгубим, докато се крием на корабите си? — попита Фицджеймс, без да губи леката си усмивка и разсеяното изражение на лицето. — А и при вас всичко е минало нормално, когато сте провели Първия венециански карнавал с Хопнър и Пари през двайсет и четвърта година.

Крозиър поклати глава.

— Той се проведе само два месеца след като заседнахме в ледовете — рече тихо той. — Освен това и Пари, и Хопнър бяха фанатици на тема дисциплина. Въпреки лекомислието на двамата капитани и любовта им към театралните представления Едуард Пари обичаше да казва: „маскаради без невъздържаност“ и „карнавали без прекаляване“. При нас дисциплината не е толкова добре поддържана, Джеймс.

Фицджеймс най-после изгуби разсеяния си вид.

— Капитан Крозиър — изрече сухо той, — да не би да ме обвинявате в отслабване на дисциплината на кораба ми?