Ужас

Тварта от ледовете убиваше хората по най-различни зверски начини и ако горкият лейтенант Ървинг получеше достатъчно силни телесни наранявания, никой от хората и на двата кораба нямаше да се усъмни в това какво се е случило. Лейтенант Джон Ървинг щеше да се превърне в поредния увит в платно труп, отнесен в Стаята на мъртъвците на „Ужас“.

Магнъс Менсън не беше убиец по рождение — а просто идиот по рождение, — но той вече беше убивал хора по заповед на помощник-калафатника, неговия господар и повелител. Нямаше да му представлява трудност отново да го направи. Корнилиъс Хики се съмняваше, че Магнъс дори ще го попита защо лейтенантът трябва да умре — просто такава беше волята на господаря му, която той трябваше да изпълни. Затова Хики се изненада, когато грамадният мъж го придърпа настрани, докато лейтенант Ървинг се беше отдалечил, и прошепна напрегнато в ухото му:

— Призракът му няма да ме преследва, нали, Корнилиъс?

Хики потупа по гърба огромния си приятел.

— Разбира се, че няма, Магнъс. Нима ще ти кажа да направиш нещо, което да накара някой призрак да те преследва, любими?

— Не, не — избоботи Менсън, тръскайки глава. Рошавите му, непокорни коса и брада като че ли напираха да излязат изпод вълнения шал и уелската перука. Гъстите му вежди се смръщиха. — Но защо призракът му няма да ме преследва, Корнилиъс? След като ще го убия, без да ми е направил нищо?

Хики мислеше напрегнато. Бейтс и Синклер се отдалечаваха към мястото, където работният отряд от „Еребус“ издигаше стена от снежни блокове покрай двайсетярдов участък от пътеката, където винаги духаше вятър. Не един човек беше губил пътя си там заради бялата мъгла и капитаните решиха, че при наличието на снежна стена шансовете на куриерите да открият следващите пирамиди ще нараснат. Ървинг щеше да изпрати Бейтс и Синклер да работят там, а след това щеше да се върне сам при последната пирамида, където работеха Хики и Магнъс.

— Ето защо призракът на лейтенанта няма да те преследва, Магнъс — прошепна той на наведения гигант. — Ти обикновено убиваш човек в изблик на гняв и затова призракът на убития се връща и се опитва да си отмъсти. Той се възмущава от постъпката ти. Но призракът на господин Ървинг ще знае, че ти си постъпил така не от лична омраза, Магнъс. Той няма да има причина да се върне и да ти досажда.

Магнъс кимна, но не изглеждаше особено убеден.

— Освен това — продължи Хики — призракът няма да може да намери проклетия път обратно към кораба, нали? Всички знаят, че когато някой умре тук навън, далеч от кораба, призракът му отива право горе. Той не може да се ориентира сред всичките тези тороси и айсберги. Призраците не са от най-умните, Магнъс. Вярвай на думите ми, любими.

Лицето на грамадния мъж се проясни. Хики забеляза, че Ървинг се завръща по слабо осветената от факлите пътека. Вятърът се засилваше и пламъкът на факлите се разтанцува диво. „Вятърът ни е на помощ — помисли си Хики. — Ако Магнъс или Ървинг вдигнат шум, никой няма да чуе нищо.“

— Корнилиъс — прошепна Магнъс. Той отново изглеждаше разтревожен. — Ако аз умра тук, това означава ли, че моят призрак няма да намери пътя към кораба? Хич не ми се иска да остана тук на студа, далеч от теб.

Помощник-калафатникът потупа гиганта по силния му гръб.

— Ти няма да умреш тук, любими. Давам ти думата си като християнин. Сега млъкни и се приготви. Когато сваля шапката си и се почеша по главата, ти ще сграбчиш Ървинг изотзад и ще го завлечеш на мястото, което ти показах. Не забравяй: няма да оставяш следи след себе си и няма да се цапаш с кръв.

— Няма, Корнилиъс.

— Точно така, любими.

Лейтенантът се приближи в мрака и излезе в слабо осветения от фенера кръг, близо до пирамидата.

— Приключвате ли вече, Хики?

— Да, сър. Само да сложим последните ледени блокове тук и пирамидата е готова, лейтенанте. Здрава като стълб на фенер в Мейфеър.

Ървинг кимна. Изглежда, не се чувстваше комфортно в компанията на двамата моряци, макар че Хики говореше с най-любезния си и сладък тон. „Добре, майната ти — помисли си помощник-калафатникът, продължавайки да се усмихва с широката си, беззъба усмивка. — Скоро няма да можеш да се разхождаш наперено наоколо, русокосо, розовобузесто копеле такова. Още пет минути и ще се превърнеш в поредното парче замръзнало месо в трюма, момченце. Лоша работа, че плъховете са толкова гладни напоследък и са готови да изядат дори един шибан лейтенант, но нищо не мога да направя по въпроса.“

— Много добре — каза Ървинг. — Когато двамата с Менсън приключите, моля да се присъедините към господин Синклер и господин Бейтс, които работят върху строителството на стената. А аз ще се върна малко назад и ще доведа капрал Хеджес с мускета му.

— Да, сър — каза Хики. Той улови погледа на Менсън. Трябваше да спрат Ървинг, преди да тръгне обратно към кораба по слабо осветената от фенерите и факлите пътека. Въобще не им трябваше Хеджес или някой друг морски пехотинец тук.