Ужас

Ървинг тръгна на изток, но се спря на самата граница на осветеното от фенерите пространство, като явно чакаше Хики да постави последните две ледени парчета върху самия връх на възстановената пирамида. Навеждайки се за предпоследния леден блок, помощник-калафатникът кимна на Магнъс. Партньорът му зае позиция зад гърба на лейтенанта.

Внезапно в тъмнината на запад се разнесоха викове. Някакъв мъж изкрещя. Още гласове се присъединиха към врявата.

Огромните ръце на Магнъс се протягаха към врата на лейтенанта — едрият мъж беше свалил горните си ръкавици, за да го стисне по-здраво, и долните му ръкавици се чернееха смътно точно зад бледото лице на Ървинг под слабата светлина на фенера.

Дочуха се нови викове. После изстрел от мускет.

— Магнъс, не! — извика Корнилиъс Хики. Партньорът му се канеше да строши врата на Ървинг въпреки врявата.

Менсън отстъпи назад в тъмнината. Ървинг, който беше направил три крачки напред към виковете, се обърна с объркано изражение на лицето. Трима мъже тичаха по ледената пътека в посока от „Ужас“. Единият от тях беше Хеджес. Дундестият пехотинец беше стиснал мускета пред огромния си корем и пъхтеше.

— След мен! — извика Ървинг и пръв се затича на запад, откъдето се разнасяха виковете.

Лейтенантът нямаше оръжие, но стискаше здраво фенера. Шестимата мъже тичаха по леденото море, отдалечавайки се от върховете на глетчери в посока към откритото, осветено от звездите пространство, където сновяха неколцина мъже. Хики видя познатите уелски перуки на Синклер и Бейтс, а в един от тримата мъже от „Еребус“, които се намираха там, разпозна Франсис Дън, помощник-калафатника на другия кораб. Стрелялият мускет принадлежеше на Бил Пилкингтън, който беше седял в засада предишния юни, когато загина сър Джон, и беше ранен в рамото от един от морските пехотинци по време на възникналата суматоха. Пилкингтън вече беше презаредил мускета си и се целеше в тъмнината зад съборената част от снежната стена.

— Какво се случи? — попита рязко Ървинг, обръщайки се към всички.

Отговори му Бейтс. Той, Синклер и Дън заедно с Ейбрахам Сийли и Джоузефъс Грейтър от „Еребус“ работели по стената под командването на първия помощник-капитан на „Еребус“ Робърт Орми Сарджънт, когато внезапно един от по-големите ледени блокове, лежащи точно на границата на светлината от фенера и факлите, сякаш оживял.

— Той хвана господин Сарджънт за главата и го издигна на десет фута във въздуха — каза Бейтс с разтреперан глас.

— Това си е чистата истина — потвърди помощник-калафатникът Франсис Дън. — Миг по-рано той стоеше спокойно сред нас, а в следващата секунда излетя във въздуха и можехме да видим само подметките на ботушите му. И онзи ужасен звук… хрущенето на кости… — Гласът на Дън секна и той продължи да диша тежко, докато пребледнялото му лице почти се изгуби в облака от ледени кристалчета.

— Приближавах се към факлите, когато видях как господин Сарджънт просто… изчезна — каза редник Пилкингтън, отпускайки мускета, който стискаше с треперещите си ръце. — Успях да стрелям, когато грамадното същество пое обратно към върховете на глетчерите. Струва ми се, че го улучих.

— Със същия успех си можел да улучиш и Робърт Сарджънт — каза Корнилиъс Хики. — Може да е бил още жив, когато си стрелял.

Пилкингтън погледна помощник-калафатника на „Ужас“ с неприкрита омраза.

— Господин Сарджънт не беше жив — каза Дън, който дори не забеляза злобните погледи, разменени между морския пехотинец и Хики. — Той изкрещя веднъж, а тварта му строши черепа със зъби като орех. Аз го видях. Чух го.

Дотичаха и останалите, включително капитан Крозиър и капитан Фицджеймс, който изглеждаше блед и безплътен дори под многобройните пластове дрехи и шинела си. Дън, Бейтс и останалите се впуснаха да обясняват отново какво са видели.

Капрал Хеджес и други двама морски пехотинци, които бяха дотичали в суматохата, се върнаха от мрака и казаха, че не са видели и следа от господин Сарджънт, а само парчета разкъсано облекло и плътна кървава следа, водеща към ледения лабиринт в посока на най-големия айсберг.

— То иска да го последваме — избоботи Бейтс. — Ще ни чака там.

Крозиър изкриви лице в смесица от безумна усмивка и озъбване.

— Тогава няма да го разочароваме — каза той. — Не виждам защо да не подновим лова на гнусната твар още сега. Хората са излезли на леда, светлината е достатъчна, а морските пехотинци могат да донесат мускети и пушки за всички. И следата е прясна.

— Твърде прясна — промърмори капрал Хеджес.

Крозиър излая заповедите си. Няколко мъже се върнаха на корабите, за да донесат оръжия. Останалите се разделиха в ловни отряди под командата на морските пехотинци, които вече бяха въоръжени. От работните площадки донесоха факли и фенери, които разпределиха между отрядите. Крозиър изпрати хора да доведат лекарите Стенли и Макдоналд, в случай че Робърт Орми Сарджънт е още жив или ако пострада някой друг.