Ужас

Безмълвната дама се намираше на около двайсетина фута от него, върху гладкото синкаво ледено поле. Равната площадка беше обградена от ледени блокове и върхове на глетчери и Ървинг се почувства така, сякаш изведнъж се е озовал насред Стоунхендж, под сиянието на луната с ледения ореол и проблясващите кръстове. Дори сенките тук бяха синкави.

Тя беше коленичила гола върху дебела кожа, която сигурно беше нейната парка. Три четвърти от гърба на Безмълвната бяха обърнати към Ървинг и той виждаше очертанията на дясната й гърда, както и озарените от ярката лунна светлина дълги черни прави коси и сребристите отблясъци върху заоблената плът на твърдото й задниче. Сърцето на Ървинг биеше толкова силно, че той се уплаши да не го чуе жената.

Безмълвната не беше сама. Още нещо изпълваше тъмния процеп между друидските ледени блокове, издигащи се от другата страна на площадката, точно зад ескимоската.

Ървинг знаеше, че това е съществото от ледовете. Бялата мечка или белият демон се намираше там — в непосредствена близост до младата жена, надвесен над нея. Колкото и да напрягаше лейтенантът очи, той не успяваше да разгледа неясната фигура — синкавобялата козина на фона на синкавобелия лед, релефните мускули на фона на релефната повърхност на заснеженото ледено поле, черните очи, за които не беше сигурно дали се отличават от обграждащата съществото абсолютна тъмнина.

Едва тогава Ървинг забеляза, че триъгълната глава върху необичайно дългата мечешка шия се гъне и поклаща във въздуха като змия на шест фута над коленичилата жена. Лейтенантът се опита да прецени размерите на главата — за да знае с какво си има работа, в случай че се наложи да го убива, — но беше напълно невъзможно да се установят точните очертания или размерът на триъгълната грамада с въгленово черни очи заради странните, непрекъснати движения, които извършваше.

Ала създанието се надвесваше над момичето. Главата му вече се намираше почти над нейната.

Ървинг знаеше, че трябва да изкрещи — да се хвърли напред с лоста в облечената си с ръкавица ръка, тъй като не беше взел със себе си друго оръжие освен прибрания в калъфа му нож — и да се опита да спаси жената, но в този момент мускулите му нямаше да се подчинят на подобна команда. Той можеше единствено да наблюдава случващото се, обзет от ужас, примесен със сексуална възбуда.

Безмълвната дама протегна ръце с дланите нагоре, като католически свещеник, който отслужва меса и призовава чудото на причастието. Ървинг имаше братовчед в Ирландия, който беше католик и дори веднъж, по време на едно от своите гостувания, той го беше придружил на една католическа служба. Същото усещане за странна магическа церемония го имаше и тук, под синкавата лунна светлина. Заради липсата на език Безмълвната не издаваше нито звук, но ръцете й бяха широко разперени настрани, очите бяха затворени, главата отметната назад — Ървинг беше изпълзял доста напред и вече можеше да вижда лицето й, — а устата й беше широко отворена като на молител, очакващ причастие.

С мълниеносна бързина на нападаща кобра съществото изви шията си напред и надолу, разтвори широко пастта си и сякаш захапа долната част от лицето на Безмълвната дама, поглъщайки половината й глава.

В този миг Ървинг едва не изкрещя. Попречиха му само ритуалната тържественост на момента и собственият му вцепеняващ страх.

Съществото не я погълна. Ървинг осъзна, че гледа повърхността на синкавобялата глава на чудовището — която беше поне три пъти по-голяма от тази на жената — докато тя затвори, но без да стиска плътно, гигантските си челюсти над отворената й уста и изпъкнала брадичка. Ръцете на ескимоската все още бяха разперени настрани в мрака, сякаш се канеше да прегърне планината от мускули и козина, която я обгръщаше.

В този миг музиката започна отново.

Ървинг видя как двете глави — на чудовището и на ескимоската — се клатят бавно, но мина половин минута, преди да разбере, че оргийният басов звук и еротичните стонове, наподобяващи гайда и флейта, всъщност идват от… жената.

Чудовищното същество — бяла мечка или демон с големината на заобикалящите го ледени блокове — духаше в отворената уста и гърлото на ескимоската, свирейки на гласните й струни така, сякаш човешкото й гърло беше някакъв духов инструмент. Трелите, ниските тонове и басовите извивки звучаха все по-силно, все по-бързо, все по-настойчиво — лейтенантът видя как Безмълвната дама повдига леко главата си и извива шията си на една страна в същия момент, в който звярът отпуска триъгълната си глава по-ниско и извива змиеподобната си шия на другата страна; двамата изглеждаха като страстни любовници, които искаха да намерят най-подходящата позиция за страстна целувка с език.

Музиката звучеше все по-бързо и по-бързо — Ървинг беше сигурен, че вече можеше да се чуе на кораба и сигурно предизвиква у всички мъже същата силна и продължителна ерекция, каквато беше получил и той — и изведнъж, без никакво предупреждение, тя секна с внезапността на кулминационната точка, достигната след безумно любене.