Ужас

Събранието около масата напомняше на една по-мрачна версия на военния съвет, който беше проведен от сър Джон Франклин осемнайсет месеца по-рано на „Еребус“ само че този път мястото начело на масата беше заето от Франсис Крозиър. Край обърнатата към кърмата страна на масата, вляво от Крозиър, се бяха разположили седемте офицери и младши офицери на „Ужас“, чието присъствие той беше изискал. Точно до него седеше старшият му офицер, първи лейтенант Едуард Литъл. Следваше втори лейтенант Джордж Ходжсън, отляво на когото седеше трети лейтенант Джон Ървинг. После идваше цивилният инженер Джеймс Томпсън — който по време на експедицията беше получил статута на младши офицер, но изглеждаше по-слаб, по-блед и по-изморен от обикновено. Вляво от Томпсън се намираше ледовият лоцман Томас Бланки, който напоследък като че ли бе започнал да се придвижва все по-добре на дървения си крак, и марсовият старшина Хари Пеглър, единственият подофицер, поканен от Крозиър. Присъстваше още и сержант Тоузър от „Ужас“ — той беше изпаднал в немилост след нощта на карнавала, когато хората му бяха стреляли по оцелелите в пожара, но си оставаше най-висшестоящият в значително оредялата група морски пехотинци.

В другия край на дългата маса седеше капитан Фицджеймс. Крозиър знаеше, че Фицджеймс няколко седмици не си беше правил труда да се бръсне и си беше пуснал червеникава брада, в която изненадващо проблясваха посивели косъмчета, но днес беше положил това усилие — или беше наредил на господин Хор, неговия стюард, да го избръсне. Без брада лицето му изглеждаше още по-слабо и бледо, а сега беше покрито и с безброй малки драскотини и порязвания. Въпреки няколкото пласта дрехи, които беше облякъл, си личеше, че напоследък много е отслабнал.

Отляво на капитан Фицджеймс, покрай обърнатата към носа страна на масата, седяха шестима моряци от „Еребус“. Точно до него се намираше единственият му оцелял военноморски офицер — сър Джон Франклин, първи лейтенант Гор и лейтенант Джеймс Уолтър Феърхолм бяха убити от съществото от ледовете, — лейтенант Х. Т. Д. Левеконт, чийто златен зъб проблясваше при редките му усмивки. До Левеконт седеше Чарлс Фредерик Девьо, който беше приел длъжността първи помощник-капитан след смъртта на Робърт Орми Сарджънт, убит от съществото от ледовете по време на възстановителните работи по ледените пирамиди с факли през декември.

До Девьо се беше настанил единственият оцелял лекар, доктор Хари Д. С. Гудсър. Макар технически да се явяваше главен лекар на експедицията и на Крозиър, двамата командири и самият Гудсър смятаха, че ще е по-добре, ако той остане при старите си другари по служба на „Еребус“.

Отляво на Гудсър седеше ледовият лоцман Джеймс Рийд, а до него — единственият присъстващ на събранието подофицер от „Еребус“, марсов старшина Робърт Синклер. А към края на масата се беше настанил инженерът на „Еребус“ Джон Грегъри, който изглеждаше много по-добре от своя колега на „Ужас“.

Тъй като стюардите и на двамата капитани лежаха в лазарета със симптоми на скорбут, чаят и пълните с гъгрици сухари бяха поднесени от господин Гибсън от „Ужас“ и господин Бриджънс от „Еребус“.

— Нека да обсъдим всичко поред — каза Крозиър. — Първо, можем ли да останем на корабите до предполагаемото лятно топене на ледовете? И част от отговора трябва да бъде дали корабите ще успеят да плават под платна през юни, юли или август, ако ледът се разтопи. Капитан Фицджеймс?

Някога твърдият и уверен глас на Фицджеймс сега звучеше едва чуто. Мъжете от двете страни на масата трябваше да се наведат напред, за да разберат думите му.

— Не мисля, че „Еребус“ ще издържи до лятото и по мое мнение — което споделят господин Уийкс и господин Уотсън, моите дърводелци, както и господин Браун, моят боцман, господин Ридън, моят кормчия, и присъстващите тук лейтенант Левеконт и първи помощник Девьо — корабът ще потъне, когато ледът започне да се топи.

В студената каюткомпания като че ли стана още по-студено. За половин минута никой не проговори.