Ужас

— Под натиска на леда през последните две зими всички кълчища изскочиха между дъските на обшивката — продължи Фицджеймс с тих, хриплив глас. — Гребният вал е изкривен и не подлежи на ремонт — както всички знаете, той е проектиран да се прибира назад в желязната камера, чак до третата палуба, за да се избегне повредата му, но сега не може да бъде повдигнат над дъното на корпуса, — а ние не разполагаме с резервни валове. Самото корабно витло, както и рулят бяха разбити от леда. Можем да сглобим друг рул, но ледът натроши дъното на кораба по цялата дължина на кила. Изгубили сме почти половината от желязната обшивка в носовата част и отстрани. Но по-лошото е — продължи Фицджеймс, — че ледът е притискал обвивката, докато добавените за укрепяване на корпуса железни греди и чугунени подпори или са се счупили, или са пробили обшивката на дузина места. Дори да успеем да запушим всяка пробойна и по някакъв начин да решим проблема с пропускащата вода камера на гребния вал, за да може корабът да се задържи на вода, той няма да има вътрешно укрепване срещу ледовете. Освен това дървените улеи, прикрепени към бордовете, които с успех пречеха на ледовете да се издигнат над планшира, сега, когато корабът е силно наклонен към кърмата, са подложени на силен натиск от настъпващите ледове, вследствие на което обшивката на кораба покрай тях се е нацепила.

Фицджеймс, изглежда, едва сега забеляза, че изцяло е привлякъл вниманието на присъстващите. Разфокусираният му поглед се отмести встрани, след което той наведе глава сякаш от смущение. Когато отново ги погледна, той заговори с почти извиняващ се тон:

— А най-лошото е, че под натиска на леда ахтерщевенът и дъските на обшивката са се извили силно навътре и целият корпус на „Еребус“ е значително деформиран. Дъските на палубите са огънати нагоре… единственото нещо, което ги държи на мястото им, е тежестта на снега… и никой от нас не вярва, че мощността на нашите помпи ще е достатъчна за изпомпването на водата от многобройните пробойни, ако корабът заплава отново. Ще оставя на господин Грегъри да обясни състоянието на парния котел, двигателя и запасите от въглища.

Погледите на всички присъстващи се обърнаха към Джон Грегъри.

Инженерът прочисти гърлото си и облиза напуканите си и кървящи устни.

— На КНВ „Еребус“ вече няма система за движение на пара — каза той. — За да поставим на мястото му изкривения и заседнал в камерата гребен вал, ще ти трябват бристолските сухи докове. Освен това останалите ни въглища не стигат и за ден плаване на пара. В края на април няма да имаме въглища и за отопляване на кораба, дори ако подаваме гореща вода само по четирийсет и пет минути дневно, и то единствено до онези части от жилищната палуба, които поддържаме годни за обитаване.

— Господин Томпсън — каза Крозиър, — какво е положението на „Ужас“ по отношение на парата?

Ходещият скелет погледна към капитана си за един дълъг миг, след което отговори с неочаквано звучен глас:

— Ако „Ужас“ заплава още този следобед, сър, няма да издържим на пара повече от час-два. Ние успешно изтеглихме гребния вал преди година и половина и корабното витло е в работно състояние — освен това имаме и резервно, — но въглищата ни са почти на приключване. Ако прехвърлим останалите въглища на „Еребус“ тук и просто затоплим кораба, ще можем да подаваме гореща вода по два часа на ден до… смея да предположа… началото на май. Но тогава няма да ни останат въглища за плаване. А ако разчитаме само на запасите на „Ужас“ ще се наложи да спрем отоплението в средата или края на април.

— Благодаря ви, господин Томсън — каза Крозиър. Гласът на капитана беше тих и не издаваше никакви емоции. — Лейтенант Литъл и господин Пеглър, ще бъдете ли така любезни да дадете своята оценка за състоянието на „Ужас“?

Литъл кимна и наведе поглед към масата, преди отново да погледне своя капитан.

— Ние не сме пострадали толкова силно, колкото „Еребус“, но натискът на леда е причинил значителни повреди по корпуса, чугунените подпори, външната метална обшивка, руля и вътрешните укрепвания. Някои от вас знаят, че преди Коледа лейтенант Ървинг откри, че не само сме изгубили голяма част от бронята по десния борд край носа, но и че десетинчовата дъбова и брястова обшивка на носа се е изкорубила в склада за корабни въжена в трюма, а след това установихме, че тринайсетинчовото дъбово покритие по дъното се е изкорубило или се е повредило на още двайсет или трийсет места. Заменихме и подсилихме дъските от обшивката в носовата част на корпуса, но не можем да се доберем до дъното заради замръзналата киша. Мисля, че „Ужас“ ще може да плава и да се управлява, капитане — заключи лейтенант Литъл, — но не мога да ви обещая, че помпите ще се справят с нахлуващата през пробойните вода. Особено след като корабът ще остане под натиска на леда още четири или пет месеца.

Хари Пеглър се прокашля. Той очевидно не беше свикнал да говори пред толкова много офицери.