Ужас

(25 април) — Корабите на НВ „Ужас“ и „Еребус“, заседнали сред ледовете от 12 септември 1846 година, бяха напуснати на 22 април на пет левги71 север-северозапад оттук. Офицерите и екипажите, общо 105 души, под командването на капитан Ф. Р. М. Крозиър установиха лагер тук — на 69°37’42’’ с. ш. и 98°41’ з. д. Този лист беше намерен от лейтенант Ървинг в пирамидата, предполагаемо построена от сър Джеймс Рос през 1831 г. на четири мили в северозападна посока, където е бил оставен от покойния командир Гор през юни 1847 г. Но колоната на сър Джеймс Рос не беше открита и затова посланието беше пренесено на това място, на което бе издигната колоната на сър Дж. Рос…

Крозиър спря да пише. „Какви ги пиша, по дяволите?“ — помисли си той. После присви очи и прочете отново последните няколко изречения — „… в пирамидата, предполагаемо построена от сър Джеймс Рос през 1831 г.“? „Колоната на сър Джеймс Рос не беше открита“?

Крозиър въздъхна изморено. Първата заповед към Джон Ървинг в далечния август миналата година, когато заминаваше към мястото на бъдещия лагер „Ужас“ с първата партида провизии от „Еребус“ и „Ужас“, беше веднага след пристигането си да намери Виктъри Пойнт и пирамидата на Рос, а след това да построи склада с оборудването за лагера „Ужас“ на няколко мили южно от нея, на брега на закътан залив. На първите им, грубо начертани карти Ървинг беше отбелязал местоположението на пирамидата на четири мили от склада, а не на две, както беше в действителност, но грешката бързо беше открита по време на следващите походи с шейни до острова. Сега замъгленият от умората ум на Крозиър продължаваше да настоява, че цилиндърът с посланието на Гор е бил пренесен от някоя фалшива пирамида на Джеймс Рос в истинската.

Крозиър тръсна глава и погледна към Фицджеймс, но другият капитан седеше на снега, облегнал ръце върху притиснатите към гърдите му колене и отпуснал глава върху ръцете си, и тихичко похъркваше.

Крозиър стисна в едната си ръка хартията, писалката и малката мастилница, а с другата гребна шепа сняг и го разтърка по лицето си. Шокът от студа го накара да примигне.

„Съсредоточи се, Франсис. За Бога, съсредоточи се.“ Съжаляваше, че няма друг лист хартия, за да може да започне отначало. Докато гледаше нечетливите драскулки в полето на листа, които приличаха на дребни мравки — средата беше запълнена с напечатаните с официален типографски шрифт редове на стандартното предупреждение, което гласеше: „Молим ВСЕКИ, който намери този лист, незабавно да го препрати до Секретариата на Адмиралтейството“, повторени след това на френски, немски, португалски и други езици, а над тях драскулките на Гор, — Крозиър не разпозна собствения си почерк. Текстът беше неравен и нечетлив, като че написан от уплашен до смърт, вкочанен от студ или умиращ човек.

Или и трите.

„Това няма значение — помисли си той. — И без това никой няма да го прочете или ще го прочетат, когато всички отдавна ще сме мъртви. Няма никакво значение. Може би сър Джон го е разбирал през цялото време. Може би затова не остави нито един месингов контейнер с послание на Бичи. От самото начало е знаел.“

Той топна писалката в бързо замръзващото мастило и започна да пише отново.

Сър Джон Франклин почина на 11 юни 1847 г. и на този етап експедицията е изгубила общо 9 офицери и 15 моряци.

Крозиър отново се спря. Дали не грешеше? Беше ли включил и Джон Ървинг в числото на загиналите? Не можеше да пресметне правилно. Вчера под командването му оставаха сто и пет души… сто и пет, когато напускаше „Ужас“ — неговия кораб, дом, съпруга и живот… нямаше да коригира бройката.

Най-отгоре на листа, върху останалото късче празно място, той надраска Ф. Р. М. Крозиър, след което добави капитан и старши офицер.

После смушка Фицджеймс, за да го събуди.

— Джеймс… напишете името си тук.

Другият капитан разтърка очите си, погледна към хартията, но като че ли не си направи труда да прочете написаното, а направо се подписа на мястото, което му сочеше Крозиър.

— Добавете „капитан на КНВ «Еребус»“ — каза Крозиър.

Фицджеймс го добави.