Читаем Ужас полностью

Ужас

Крозиър сгъна листчето, пъхна го обратно в месинговия цилиндър, запечата го и го постави обратно в пирамидата. После си сложи ръкавицата и запуши отвора с камъните.

— Франсис, написахте ли им накъде сме се запътили и кога потегляме?

Крозиър осъзна, че не го е направил. Накани се да обясни защо… защо смята, че независимо дали ще тръгнат, или ще останат, смъртната им присъда е подписана. Защо все още не е решил дали да потеглят към далечната Бутия или към легендарната, но ужасяваща река на Джордж Бак, наречена Грейт Фиш. Накани се да обясни на Фицджеймс как са се прекарали с идването си тук, и защо така или иначе никой няма да прочете шибаната бележка, затова защо просто не…

— Шшт! — изсъска Фицджеймс.

Нещо обикаляше около тях, точно на границата на видимостта в кълбящата се, вихреща се мъгла. И двамата мъже чуваха тежките стъпки по чакъла и леда. Чуваше се дишането на нещо много голямо. То вървеше на четири крака в гъстата мъгла само на петнайсетина фута от тях и глухите тупания на огромните лапи в земята се чуваха отчетливо на фона на глухия тътен на гърмежите в далечината.

Ху-уф, ху-уф, ху-уф.

Крозиър чуваше шумното издишане в такт с тежките стъпки. Сега то се намираше зад тях, заобикаляйки пирамидата, заобикаляйки тях.

Двамата мъже скочиха на крака.

Крозиър измъкна непохватно пистолета от джоба си. Свали ръкавицата си и запрегна петлето точно когато стъпките и дишането спряха точно пред тях, макар съществото все още да беше скрито в мъглата. Крозиър беше сигурен, че надушва вонящия му дъх на риба и развалено месо.

Фицджеймс, който все още държеше в ръката си мастилницата и писалката, които Крозиър му беше върнал, и не носеше пистолет в себе си, посочи към мъглата, където смяташе, че чака тварта.

Чакълът захрущя, когато съществото се приближи тихо към тях.

В мъглата, на пет фута над земята, бавно се материализираха очертанията на триъгълна глава. Мократа бяла козина се сливаше с мъглата. Нечовешките черни очи ги гледаха изучаващо от разстояние само шест фута.

Крозиър се прицели малко над главата. Ръката му беше толкова твърда и стабилна, че дори не се наложи да затаява дъх.

Главата се приближи, носейки се във въздуха сякаш отделена от тялото. След това пред очите им се появиха гигантски рамене.

Крозиър стреля, като се постара куршумът да не улучи лицето.

Изстрелът прозвуча оглушително, особено за нервните системи, чиято чувствителност бе крайно изострена от скорбута.

Бялата мечка, още почти мече, изпуфтя изненадано, отстъпи назад, завъртя се и побягна на четири крака, изчезвайки в мъглата за броени секунди. Драскащият тропот на лапите по чакъла се чуваше още цяла минута, отдалечавайки се към морския лед на северозапад.

Тогава Крозиър и Фицджеймс започнаха да се смеят.

Никой от двамата не можеше да се спре. Всеки път, когато някой от тях започваше да се успокоява, другият избухваше в смях с нова сила и те отново се оказваха във властта на безумното, безсмислено веселие.

Мъжете се хващаха отстрани заради болката, причинена от смеха в натъртените им ребра.

Крозиър изпусна пистолета и двамата се разсмяха още по-силно.

Потупваха се един друг по раменете, сочеха мъглата и се смееха до сълзи, които замръзваха по бузите и мустаците им. Дори се хванаха един за друг, за да се удържат на крака.

Накрая и двамата се строполиха на чакъла и се облегнаха на пирамидата, което ги хвърли в поредния пристъп на буйно веселие.

Накрая силният кикот премина в кискане, а кискането в смутено сумтене, а после, след няколкото последни засмивания, мъжете млъкнаха, дишайки тежко.

— Знаете ли за какво бих дал сега левия си тестис? — попита капитан Франсис Крозиър.

— За какво?

— За чаша уиски. Две чаши, имам предвид. Една за мен и една за вас. Питиетата щяха да са от мен, Джеймс. Щях да почерпя.

Фицджеймс кимна и избърса леда от клепачите си и замръзналите сополи от мустаците и брадата си.

— Благодаря ви, Франсис. А аз щях да вдигна първия тост за вас. Никога не съм имал честта да служа при по-добър командир и по-доблестен човек.

— Мога ли да използвам пак писалката и мастилото? — попита Крозиър.

Той си сложи отново ръкавицата, размести камъните от отвора, намери цилиндъра, отвори го, разгъна хартията на коляното си, свали пак ръкавицата си със зъби, счупи леда върху мастилото с писалката и на малкото останало място под подписа му написа:

И утре, 26 април, потегляме към реката на Бак, Грейт Фиш.