Ужас

На двайсет фута от ледените върхове Крозиър погледна назад през рамото си.

Хики стреля.

От удара на куршума Крозиър се завъртя на място и падна на колене. Тялото му омекна, но той напрегна сили и опря едната си ръка в леда, опитвайки се да се изправи.

Хики направи пет крачки напред и отново стреля.

Крозиър беше отхвърлен назад и падна по гръб с вдигнати колене.

Хики направи още две крачки, прицели се и отново стреля. Единият крак на Крозиър потрепна и се изпъна на леда, когато куршумът проби капачката или мускулите под коляното. Капитанът не издаде нито звук.

— Корнилиъс, скъпи. — Магнъс Менсън говореше с хленчещия тон на ранено дете. — Коремът започва да ме боли.

Хики се обърна.

— Гудсър, дай му нещо за болката.

Лекарят кимна. Когато заговори, гласът му звучеше много тихо, много напрегнато и съвършено безстрастно.

— Нося цяло шише от пудрата на Томас Доувър, получена от растението кока, която понякога наричат кокаин. Ще го дам на Менсън. Всичкото, ако искате. Заедно с глътка мандрагора, лауданум и морфин. Това ще спре болката. — Той посегна към медицинската си чанта.

Хики вдигна пистолета и се прицели в лявото око на лекаря.

— Ако някое от твоите лекарства разболее Магнъс или ако извадиш от шибаната си чанта скалпел или някакъв друг режещ инструмент, кълна се в Бога, че ще те прострелям в топките и няма да ти позволя да умреш, докато не ги изядеш. Разбра ли, докторе?

— Разбрах — отвърна Гудсър. — Но всичките ми следващи действия ще бъдат в съгласие с Хипократовата клетва. — Той извади едно шишенце и лъжичка и отмери малка доза от течния морфин. — Изпий това — каза той на гиганта.

— Благодаря, докторе — рече Магнъс Менсън и шумно преглътна лекарството.

— Корнилиъс! — извика Томпсън, сочейки с пръст.

Крозиър беше изчезнал. Кървавата следа водеше към ледените колони.

— О, мамка му — рече помощник-калафатникът и въздъхна. — Тоя задник започва прекалено да ми лази по нервите. Дики, презареди ли? — Докато задаваше въпроса, Хики презареждаше пистолета.

— Да — отвърна Ейлмър, повдигайки пушката.

— Томпсън, вземи пушката, която донесох, и остани тук при Магнъс и доктора. Ако добрият доктор направи нещо, което не ти хареса — дори да пръдне без разрешение, — простреляй го в топките.

Томпсън кимна. Голдинг се изкиска. Хики със своя пистолет и въоръжените Голдинг и Ейлмър с техните пушки тръгнаха бавно по обляния в лунна светлина лед, а след това предпазливо вкупом влязоха в гората от ледени колони и сенки.

— Трудно ще го намерим тук — прошепна Ейлмър, когато пристъпиха в мрака, прорязван от ивици лунна светлина.

— Не мисля така — каза Хики и посочи към широката кървава следа, водеща право напред между ледените колони като телеграфен код от черни точки и линии.

— Той все още има малкия пистолет — прошепна Ейлмър, придвижвайки се предпазливо между върховете на глетчери.

— Майната му на него и на пистолета му — каза Хики и закрачи право напред, като от време на време се подхлъзваше по леда и кръвта.

Голдинг се изкиска силно.

— Майната му на него и на пистолета му — пропя той и отново се изхили.

Кървавата следа свърши след около четирийсет фута, до черната полиния. Хики се хвърли напред и погледна надолу, където хоризонталните червени следи се превръщаха във вертикални следи, спускащи се надолу по отвесната осемфутова ледена стена.

— Ох, мамка му, мамка му! — изкрещя Хики, крачейки напред-назад. — Исках да пусна последния куршум във физиономията на великия и неповторим капитан, докато го гледам, мамка му! Той ми открадна удоволствието.

— Погледнете, господин Хики, сър — каза Голдинг, кискайки се.

Той посочи към нещо, приличащо на човешко тяло, плаващо с лицето надолу в тъмната вода.

— Това е просто шибан шинел — каза Ейлмър, който беше излязъл предпазливо от сенките с насочено напред оръжие.

— Само шибан шинел — повтори Робърт Голдинг.

— Значи се е удавил — каза Ейлмър. — Не е ли време да се махаме оттук, докато Девьо или някой друг не е дошъл заради изстрелите? До останалите от групата има два дни път, а преди да си тръгнем, трябва да нарежем труповете.

— Никой никъде няма да ходи все още — каза помощник-калафатникът. — Крозиър може да е жив.

— Целият надупчен и без шинел? — попита Ейлмър. — Погледни му шинела, Корнилиъс. Изстрелите са го разкъсали на парцали.

— Може да е още жив. Трябва да се уверим, че не е. Може пък тялото да изплува на повърхността.

— Какво смяташ да правиш? — попита Ейлмър. — Да стреляш по мъртвото тяло?

Хики рязко се обърна към мъжа и го изгледа така, че много по-високият Ейлмър отстъпи назад.

— Да — каза Корнилиъс Хики. — Точно това смятам да направя. — След което излая на Голдинг: — Доведи тук Томпсън, Магнъс и доктора. Ще завържем доктора здраво за някой от върховете на глетчери, докато аз, Ейлмър и Томпсън претърсваме наоколо, а ти ще наглеждаш Магнъс и ще нарежеш Лейн и Годард на удобни за пренасяне парчета.

— Аз ли ще ги режа? — извика Голдинг. — Ти ми каза, че затова сме хванали Гудсър, Корнилиъс! Той трябва да върши цялото рязане, не аз.