Ужас

В два часа следобед същия ден капитан сър Джон Франклин нареди да се прекрати интензивното зареждане на котлите. Налягането на парата падна. От този момент щеше да се поддържа само налягането, необходимо за циркулирането на топла вода в тръбите, необходимо за затопляне на жилищните палуби на двата кораба.

Сър Джон не направи изявление пред екипажите. Това не беше и необходимо. Същата нощ, когато хората се настаняваха в хамаците си на „Еребус“ и Хартнъл шепнеше обичайната си молитва за покойния си брат, трийсет и пет годишният моряк Ейбрахам Сийли, легнал в съседния хамак, изсъска:

— Сега сме затънали до гуша, Томи, и нито твоите молитви, нито молитвите на сър Джон ще ни помогнат да се измъкнем… поне не и в близките десет месеца.

8. Крозиър

70°05’ северна ширина, 98°23’ западна дължина

11 ноември 1847 г.

Изминали са една година, два месеца и осем дни от паметното съвещание на сър Джон на „Еребус“ и двата кораба са заседнали в ледовете горе-долу на същото място като през онзи септемврийски ден през 1846 година. Макар и цялата ледена маса да се движи постоянно под влияние на течението от северозапад, през последната година то беше въртяло бавно в кръг леда, айсбергите, торосите и двата попаднали в капан кораба от кралския флот, така че местоположението им си оставаше почти същото — те бяха заседнали на около двайсет и пет мили северно-северозападно от Земята на крал Уилям и бавно се въртяха в кръг като ръждивите петна върху един от металните музикални дискове в каюткомпанията.

Капитан Крозиър беше прекарал този ноемврийски ден — по-точно онези часове мрак, които по-рано включваха като компонент дневна светлина — в търсене на липсващите членове на екипажа си Уилям Стронг и Томас Евънс. Разбира се, няма надежда някой от тях да бъде намерен жив и съществува риск още някой да бъде хванат от тварта в ледовете, но въпреки това търсенето продължава. Както капитанът, така и екипажът не могат да постъпят по друг начин.

Четири отряда от по петима души всеки — един, носещ два фенера, и четирима, приготвили за стрелба пушките или мускетите си — водят издирванията на четиричасови смени. Когато хората от едната група — измръзнали и треперещи — се върнат, на палубата вече ги чака следващият екип — с топли дрехи, с почистени, заредени и готови за стрелба оръжия, с напълнени с масло фенери, — за да поднови търсенето в току-що напуснатия от предишния отряд квадрант. Четирите екипа се отдалечават все повече и повече от кораба, движейки се в разширяващи се кръгове през ледените лабиринти, и светлината на фенерите им ту се вижда от часовите на палубата, ту се скрива зад айсбергите, ледените блокове, торосите или в далечината. Капитан Крозиър и един моряк с червен фенер обикалят от квадрант в квадрант, проверявайки всеки отряд, след което се връщат на „Ужас“, за да видят как са хората и обстановката там.

Това продължава вече дванайсет часа.

Когато камбаната удря два пъти за края на първата къса следобедна вахта — в шест часа вечерта, — последните издирващи отряди се връщат, без да са открили изчезналите, но няколко от моряците изглеждат засрамени, че са стреляли във вятъра, надаващ писъци сред нащърбения лед, или в самия лед, приемайки някой леден връх за застрашително изправена бяла мечка. Крозиър е последният, който се качва на борда и поема подир останалите към жилищната палуба.

Повечето от моряците вече са прибрали мокрите си шинели и ботуши и отиват да се хранят — когато Крозиър слиза по трапа, масите вече са спуснати по веригите, а офицерите са отишли в столовата си на кърмата. Стюардът Джопсън и първият лейтенант Литъл се забързват към него, за да му помогнат да свали заледената си връхна дреха.

— Премръзнал сте, капитане — казва Джопсън. — Лицето ви направо е побеляло. Елате на кърмата да вечеряте, сър.

Крозиър поклаща глава.

— Трябва да говоря с командир Фицджеймс. Едуард, идвал ли е пратеник от неговия кораб, докато ме нямаше?

— Не, сър — отговаря лейтенант Литъл.

— Моля ви, нахранете се, капитане — настоява Джопсън. За стюард той е доста едър и плътният му глас напомня по-скоро на ръмжене, отколкото на хленчене, докато увещава капитана си.

Крозиър отново поклаща глава.

— Бъдете така добър да ми завиете два сухара, Томас. Ще ги сдъвча на път към „Еребус“.

Джопсън се намръщва на това глупаво решение, но се забързва към печката, около която се суети господин Дигъл. Само сега, по време на ядене, на жилищната палуба е толкова топло, колкото би трябвало да е по всяко друго време на денонощието — температурата се е вдигнала до около четирийсет и пет градуса31. В последните дни се изгарят много малко въглища за отопление.

— Колко души искате да дойдат с вас, капитане? — пита Литъл.

— Николко, Едуард. Когато хората се наядат, пратете в ледовете поне осем отряда за финално четиричасово търсене.

— Но, сър, дали е разумно вие… — започва Литъл, ала млъква.