Ужас

— О, не, сър — отвръща Ървинг. — Само… едно тяло… всъщност. Но то беше подпряно до релинга на кърмата, когато го забеляза един от участниците в издирващите отряди, които се връщаха на кораба… преди около час. Вахтените не бяха забелязали нищо. Но тялото си беше там, сър. По заповед на лейтенант Литъл двамата с Шанкс дойдохме тук колкото се може по-бързо, за да ви уведомим, капитане.

— Едно? — изрича с рязък глас Крозиър. — Едно тяло? Намерило се на кораба? — Капитанът на „Ужас“ не вижда смисъл в думите му. — Не каза ли, че и Стронг, и Евънс са се намерили?

Сега вече цялото лице на трети лейтенант Ървинг е побеляло.

— Точно така, капитане. Или поне половината от тях. Когато отидохме да огледаме тялото, което беше оставено на кърмата, то се катурна настрани и… ами… разпадна се. Доколкото успяхме да разберем, горната половина е на Били Стронг, а от кръста надолу е на Томи Евънс.

Крозиър и Фицджеймс се споглеждат.

12. Гудсър

69°37’42’’ северна ширина, 98°41’ западна дължина

Земята на крал Уилям, 24 май — 3 юни 1847 г.

Натовареният с провизии отряд на лейтенант Гор стигна до каменната пирамида на сър Джеймс Рос на брега на Земята на крал Уилям късно вечерта на 28 май, след тежък петдневен преход през леденото поле.

Добрата новина, когато се приближиха до острова — който остана скрит от погледа им до последната минута, — беше, че недалеч от брега в леда се забелязваха езерца с прясна питейна вода. Лошата новина бе, че повечето от тези езерца се бяха образували в основата на почти непрекъсната верига от айсберги — достигащи на височина сто фута, че и повече — които бяха отнесени от течението към плитчините и брега и сега се простираха като бяла назъбена крепостна стена докъдето им стигаше погледът. Отне им цял ден да се прехвърлят от другата страна на тази бариера, въпреки че оставиха част от дрехите, горивото и провизиите в импровизиран склад на брега, за да облекчат шейните. В допълнение към техните неудобства и затруднения няколко от консервите със супа и свинско, които бяха отворили на леда, се бяха оказали развалени и се наложи да бъдат изхвърлени, в резултат на което за обратния път им бяха останали провизии за по-малко от пет дни — и то само ако останалите консерви си бяха наред. На всичкото отгоре те установиха, че дори тук, на предполагаемия бряг, дебелината на леда си оставаше седем фута.

А най-лошото от всичко — поне за Гудсър — беше, че Земята на крал Уилям, или остров Крал Уилям, както установиха по-късно, се оказа най-голямото разочарование в живота му.

Разположените на север острови Девън и Бичи бяха открити за ветровете, неблагоприятни за живот дори в най-хубавото време на годината и абсолютно безплодни, с изключение на лишеите и някои дребни растения, но в сравнение с онова, което мъжете откриха на Земята на крал Уилям, те представляваха същинска райска градина. Бичи можеше да се похвали с непокритата си с лед земя, малко пясък и почва, внушителни скали и нещо като крайбрежие. На Земята на крал Уилям нямаше нищо такова.

В продължение на час и половина след като прекосиха бариерата от айсберги, Гудсър не можеше да определи дали се намира на суша, или не. Той се беше подготвил да празнува заедно с останалите, тъй като това щеше да е първият път за повече от година, когато някой от тях стъпва на твърда земя, но от другата страна на айсбергите морският лед беше заменен от големи камари крайбрежен лед и на хората им беше невъзможно да определят къде завършва той и къде започва брегът. Около тях имаше само лед, мръсен сняг, още лед и още сняг.

Когато най-накрая стигнаха до един ветровит участък от брега, на който нямаше сняг, Гудсър и неколцина моряци се отпуснаха на ръце и колене върху чакъла, сякаш за да благодарят на небето, но дори тези малки кръгли камъчета бяха сковани в лед, твърди като лондонските калдъръми през зимата и десет пъти по-студени. И този студ проникна през панталоните и всички слоеве дрехи, покриващи коленете им, достигайки до костите им, проникна и през ръкавиците в дланите и пръстите им като безмълвна покана да заповядат в скованите от лед подземни кръгове на ада.