В Мека

Най-напред трябва незабавно да се върне в Мина, където да пренощува. Следващият ден, четвъртият от поклонничеството, е големият постен ден. Всеки поклонник е облякъл най-хубавата си дреха и целият бивак предлага една изключително живописна гледка. В утрото биват предавани подаръците на великия шериф. Един след друг приближават разните сановници с бляскавата си свита и биват приемани от великия шериф, седнал на трон в разкошната си шатра. Пратеници от всички страни на исляма правят своята визита на великия шериф, сред които индийски махараджи и високопоставени личности, но на първа линия турският пълномощен министър. Той предава подаръка на падишаха, който по правило се състои от няколко хиляди жълтици… След като пълномощникът на султана е поднесъл своя дар и се е оттеглил, биват приети най-знатните меканци, а след това идва ред на другоземните поклонници, които искат да поздравят емира. Изобщо днес е денят, в който всеки, имащ някаква настоятелна молба, може да се осмели да се яви пред лицето на княза. А той прави всичко възможно, за да се покаже днес откъм най-отзивчивата си страна, защото много добре знае, че всяка негова днешна дума ще бъде възприета и отнесена върху крилете на вятъра до най-отдалечените части на Ориента, където живее някой мюсюлманин, отправящ копнеещо в днешния ден своя поглед и молитвите си към свещената Мека.

Редом с точното съблюдаване на молитвеното време днес е предписано едно повторно „убиване с камъни на шейтаните“, подир което следва посещение на джамията в Мина. Последната не предлага нещо, заслужаващо да се види. Джамийският двор е много мръсен и пълен с бедни поклонници, които са установили своя бивак тук. В годините, в които хиляди са били отнасяни от избухналите по случай хаджа заради болести, джамията на Мина е представлявала главното заразно огнище, но не се е правело нищо за предотвратяване на подобни опасности, които можели да се подновят всяка година. А и защо ли? Та нали всичко е предопределено от късмета!

Денят приключва с фойерверк, отличаващ се повече със своята мащабност отколкото с великолепието си, и музикални изпълнения, продължаващи до късно през нощта.

Следващият ден е денят на руджу, завръщането в Мека. Но всеобщото потегляне става едва след Обедната молитва. Тогава никой вече не може да се сдържа и връщането буквално прилича на ловна хайка. Тесните сокаци на Мина за миг се задръстват и мнозина претърпяват в блъсканицата увреждания. Причината за това прекомерно бързане се крие в едно старо поклонническо правило, че човек трябва да напусне Мина между обеда и следобеда. То може да си е било на мястото, когато поклонниците са броели само няколко хиляди, но днес спазването на това предписание е чиста глупост, защото всяка година в този случай пострадват много хора, и то без разумна причина. Същото може да се каже и за някои други поклоннически предписания, като примерно масовата касапница на жертвени животни в третия ден. Щеше да е решително по-добре, ако толкова безсмислено хвърляните в случая пари биваха използвани за благотворителни цели или ако животните непременно трябва да бъдат убити, клането би могло да се разпредели през цялата година и да бъдат подпомагани всички бедняци в Арабия. Пророка сигурно е бил далеч от мисълта за едно такова безполезно прахосничество. Много по-вероятно неговото намерение да е било с това предписание да създаде възможност на всеки поклонник в деня на празника да не страда от липса на провизии.

С пристигането в Мека хаджът приключва. Но въпреки това на поклонника не е позволено да напусне града. Причината е, че войсковите части, заемащи укрепленията между Джидда и Мека за седмицата на хаджа са съсредоточени в Мека, така че пътят е много несигурен. И съществува категорична заповед, че никой няма право да напуска града, преди да е дадено официално разрешение. Тази мярка е много основателна, наистина, защото опасността за живота и имуществото на поклонника не стои само на хартия. Правителството постъпва добре, като се грижи за сигурността на поклонниците, с чието благосъстояние е свързан и собственият му интерес. Трябва само да се съжалява, че мерките за здравеопазването не са толкова строги. Опасността от епидемия фактически стои всяка година като заплашителен призрак пред портите на Мека. Предната година плъзна холера и взе безбройни жертви. Отделни случаи се бяха появили още месец преди хурудж, но едва след Деня на Арафах болестта започна да приема ужасяващия облик, който превърна този хадж в един от най-злощастните. Според най-скромна преценка всеки ден от следващата седмица епидемията е отнемала живота на хиляда поклонници. И все пак тази постоянна заплаха и свързаната с нея чудовищна загуба на човешки живот лесно би могла да бъде отстранена с подходящи мерки, особено ако се забрани на хора, разполагащи с малко или никакви средства, да се отправят на хадж. Регионалните здравни мерки, които понастоящем лежат в пълна немара, също биха могли лесно да се подобрят.