В служба на злото

Беше наблюдавал То да говори и през цялото време си представяше как удря толкова силно с юмрук това грозно лице, че костите му се раздробяват...

И все пак То му беше нужно още известно време, поне докато се разправеше със Секретарката.

То още го обичаше, това беше неговият коз: можеше да вкара То в строя със заплахата, че ще си иде завинаги. Само че не искаше да си изгърми патроните предварително. Продължаваше с цветята и целувките, с жестове на внимание, които разтапяха и прогонваха спомена за яростта му в глупавата и помътена глава на То. Той обичаше да добавя по малко успокоително в питието й, по нещичко, което да я вади от равновесие, да я кара да плаче, заровила глава в шията му, да се вкопчва в него.

Беше търпелив, добър, но изпълнен с решимост.

Най-после тя се съгласи: една седмица надалеч, съвсем свободен да прави каквото си иска.

45

Harvester of eyes, that’s me.

Blue Öyster Cult, ‘Harvester of Eyes’66

66 Жътвар на очи, това съм аз. Блу Ойстър Кълт, „Жътвар на очи“ – Б. пр.

Детектив инспектор Ерик Уордъл никак не беше възхитен, че Джейсън и Темпест са лъгали хората му. Но Страйк го завари не толкова ядосан, колкото бе очаквал, когато се срещнаха на по бира във „Федърс“ в понеделник по покана на Уордъл. Обяснението за изненадващата му толерантност бе просто: разкритието, че Келси бе взета от рандевуто й в „Кафе Руж“ от мъж на мотоциклет, идеално пасваше на новата любима теория на Уордъл.

– Сещаш ли се за един в техния уебсайт с никнейм Пок­лонник? С фетиш към хората с ампутирани крайници, който изчезна след убийството на Келси?

– Да – отвърна Страйк, като си припомни как Робин каза, че е имала онлайн контакт с него.

– Открихме го. Познай какво имаше в гаража му?

При положение че не бе направен арест, Страйк заключи, че не са намерили телесни части, затова услужливо предположи:

– Мотоциклет?

– Кавазаки „Нинджа“ – обяви Уордъл. – Знам, че търсим хонда – побърза той да изпревари Страйк, – но напълни гащите, когато отидохме да го проверим.

– Така правят повечето хора, когато на прага им цъфне полиция. Продължавай.

– Той е потящ се дребосък на име Бакстър, търговски представител без алиби за уикенда на втори и трети, нито пък за двайсет и девети. Разведен, без деца, твърди, че гледал по телевизията кралската сватба. Ти би ли я гледал, ако нямаш жена у дома?

– Не – отвърна Страйк, който бе видял само репортаж в новините.

– Твърди, че мотоциклетът е на брат му и той само му го пази, но след като го поразпитахме, призна, че е излизал с него няколко пъти. Тоест знаем, че може да кара мотор и като нищо би могъл да наеме хондата или да я вземе за малко от някого.

– Какво каза за уебсайта?

– Напълно го омаловажи, твърди, че само се забавлявал, нищо не значел за него, не се възбуждал от отрязани крайници, но когато поискахме да погледнем компютъра му, никак не се зарадва. Поиска да говори с адвоката си, преди да даде отговор. Оставихме нещата дотам, но утре пак ще го посетим. За приятелски разговор.

– Той призна ли, че е разговарял онлайн с Келси?

– Трудно би му било да отрече, при положение че разполагаме с лаптопа й и всички архиви на Темпест. Питал Келси какви планове има за крака си и тя го разкарала... поне в мрежата. По дяволите, трябва да го разследваме – добави Уордъл в отговор на скептичния поглед на Страйк. – Няма алиби, има мотоциклет, интерес към ампутациите и се е опитал да се срещне с нея!

– Да, разбира се – каза Страйк. – Някакви други следи?

– Точно по този повод исках да те видя. Открихме твоя Доналд Лейн. Той е в Уоластън Клоуз, в Елефънт и Касъл.

– Така ли? – искрено изумен продума Страйк.

Уордъл се подсмихна доволно, че веднъж и той е успял да изненада частния детектив.

– Да, много е болен. Открихме го чрез сайт за парични помощи. Свързахме се с тях и ни дадоха адреса му.

Естествено, това беше разликата между Страйк и Уордъл: последният още имаше значка, пълномощия и власт, от които Страйк се бе отказал, като напусна армията.

– Ти видя ли го? – попита Страйк.

– Пратих двама от моите. Нямало го, но съседите потвърдили, че апартаментът е негов. Бил наемател там, живеел сам и бил много болен. Казват, че си отишъл до Шотландия за погребение на приятел. Скоро трябва да се върне.

– Достоверна история – измърмори Страйк, наведен над бирата си. – Стига Лейн да имаше някой останал приятел в Шотландия. Ако е така, ще изям тази чаша.

– Мисли каквото щеш – отвърна Уордъл, донякъде развеселен, но и леко подразнен. – Очаквах да си доволен, че проучваме твоите хора.

– Доволен съм – каза му Страйк. – Значи, наистина е болен, така ли?

– Съседът каза, че често постъпвал в болница.

На телевизионния екран над тях вървеше без звук мачът Арсенал–Ливърпул от миналия месец. Страйк погледна как Ван Перси вкара дузпата и си спомни как бе вярвал, когато гледа мача на малкия портативен телевизор у дома си, че това може да помогне на Арсенал за отчаяно нужната победа. Не беше станало, разбира се. Късметът на Топчиите никакъв го нямаше, също като неговия.

– Виждаш ли се с някоя? – рязко смени темата Уордъл.

– Какво?