В служба на злото

Още беше съвсем ранен следобед, но едно момиче вече се кълчеше на малка сцена в далечния край на салона. Окъпана в червена светлина и застанала пред разположени под ъгъл огледала, така че да бъде оценен всеки сантиметър от целулитната й плът, тя сваляше сутиена си в ритъма на ‘Start Me Up’67 на Rolling Stones. Всичко на всичко четирима мъже седяха на високи столчета, по един на всяка от масите, и разделяха вниманието си между момичето, което сега се въртеше тромаво около кол, и телевизор с голям екран, включен на Скай Спортс.

67 „Дай ми тласък“ – Б. пр.

Страйк се отправи директно към бара, където го посрещна надпис, гласящ „Всеки клиент, хванат да мастурбира, ще бъде изхвърлен“.

– Какво да бъде, миличък? – попита дългокосо момиче с изрисувани морави сенки на очите и халка на носа.

Страйк си поръча бира „Джон Смит“ и зае място на бара. Освен охранителя на входа единственият друг мъж от персонала, когото можа да види, бе един, седнал зад масичка с уредбата близо до стриптийзьорката. Беше як, рус, на средна възраст и нямаше никаква прилика с Брокбанк.

– Надявах се да видя един приятел тук – каза Страйк на барманката, която при липса на други клиенти се беше облакътила на плота и се взираше отнесено в телевизора, докато чоплеше дългите си нокти.

– Така ли? – подхвърли тя отегчено.

– Да, каза, че работел тук.

Мъж във флуоресцентно яке приближи към бара и тя отиде да го обслужи без нито дума повече към Страйк.

‘Start Me Up’ на Stones свърши, а с нея и номерът на стриптийзьорката. Тя скочи гола от сцената, грабна някаква наметка и се скри зад завеса в дъното на клуба. Никой не я аплодира.

Иззад завесата се показа жена в много късо найлоново кимоно и дълги чорапи и тръгна да обикаля салона, като поднасяше към посетителите празна чаша от бира. Те един по един бъркаха в джобовете си и пускаха вътре монети. Страйк бе последният, при когото отиде. Той й пусна две лири. Тя се отправи директно към сцената, където внимателно постави бирената халба с монети до масичката на диджея, смъкна кимоното и излезе на сцената по сутиен, гащички, чорапи и високи обувки.

– Господа, мисля, че това ще ви хареса... Моля, аплодисменти за прелестната Миа!

Тя започна да се кълчи на ‘Are “Friends” Electric?’68 на Gary Numan. Нямаше и най-далечен синхрон между движенията й и музиката.

68 „Приятелите“ електрически ли са?“ – Б. пр.

Барманката отново зае отпуснатата си поза до Страйк. Оттам екранът на телевизора се виждаше по-добре.

– Та, както казвах – поде отново Страйк, – един приятел ми спомена, че работел тук.

– Мм – беше единственият звук от нея.

– Казва се Ноъл Брокбанк.

– Така ли? Не го познавам.

Страйк старателно огледа салона заради нея, макар вече да се бе убедил, че Брокбанк никакъв не се мяркаше.

– Може пък да съм сбъркал мястото.

Първата стриптийзьорка се появи иззад завесата. Вече се бе преоблякла в минирокля в бонбоненорозово с тънки презрамки, която едва скриваше слабините й и някак изглеждаше по-неприлична от голотата й преди малко. Доближи мъжа с флуоресцентното яке и го попита нещо, но той поклати глава. Като се огледа, срещна погледа на Страйк и тръгна към него с усмивка.

– Здрасти – каза. Акцентът й беше ирландски. Косата й, която бе взел за руса под червения прожектор на сцената, се оказа медночервеникава. Под плътното оранжево червило и гъстите изкуствени мигли се криеше момиче на ученическа възраст. – Аз съм Орла. Ти кой си?

– Камерън – отвърна Страйк, защото хората обикновено така го наричаха, неуспели да схванат малкото му име.

– Иска ли ти се частен танц, Камерън?

– И къде става това?

– Ей там – посочи тя към завесата, където бе отишла да се преоблече. – Не съм те виждала тук преди.

– Така е. Търся някого.

– Как се казва тя?

– Мъж е.

– Тогава си сбъркал заведението, миличък – отвърна тя.

Тя беше толкова млада, че той малко се засрами от себе си, задето я бе чул да го нарича „миличък“.

– Може ли да те почерпя питие? – попита Страйк.

Тя се поколеба. От частен танц падаха повече пари, но пък той може да беше от онези, на които им трябва подгряване.

– Ами добре.

Страйк й взе водка с лайм на безумна цена и тя я заблиза, седнала до него. Почти целите й гърди бяха извън роклята. Кожата й му напомни тази на убитата Келси: гладка и стегната, още с детинска пухкавост. На рамото й имаше татуирани три малки сини звезди.

– Може би познаваш моя приятел – подхвърли Страйк. – Ноъл Брокбанк.

Малката Орла не беше глупачка. Хвърли му остър кос пог­лед, в който се смесваха подозрителност и пресметливост. И тя като масажистката в Маркет Харбъро се чудеше дали не е полицай.

– Той ми дължи пари – обясни Страйк.

Тя продължи да го изучава още миг, гладкото й чело се наб­ръчка, после явно повярва на лъжата.

– Ноъл – повтори момичето. – Мисля, че не е тук вече. Почакай... Еди?

Отегчената барманка не отмести поглед от телевизора.

– Мм?

– Как му беше името на онзи, дето Дес го уволни миналата седмица? Задържа се само два дни тук.

– Не му знам името.