В служба на злото

– Да, мисля, че точно Ноъл се казваше мъжът, когото уволниха – обърна се Орла към Страйк. После с внезапна и умиляваща безцеремонност заяви: – Дай една десетачка и ей сега ще проверя.

С въздишка наум Страйк й подаде банкнота.

– Чакай тук – изчурулика весело Орла. Слезе от високото столче, тикна десетачката под ластика на гащичките си и отиде при диджея, който отправи намръщена гримаса към Страйк, докато тя му говореше. Кимна отсечено с осветено от червената светлина на прожектора масивно лице и Орла доприпка, очевидно много доволна от себе си.

– Така си и знаех! – каза тя на Страйк. – Не бях тук, когато се е случило, но май получил някакъв припадък.

– Припадък? – повтори Страйк.

– Да бе, още в първата си седмица на нова работа. Един едър, нали? С голяма брадичка?

– Същият – потвърди Страйк.

– Закъсня за работа и Дес никак не беше доволен. Дес е ей онзи там – добави тя без нужда и посочи диджея, който наблюдаваше Страйк с подозрение, докато сменяше ‘Are “Friends” Electric?’ с ‘Girls Just Wanna Have Fun’69 на Cyndi Lauper. – Дес му се скарал за закъснението, а твоят човек се строполил на пода и се загърчил. Разправяха, че се напикал – добави Орла злорадо.

69 „Момичетата искат да е весело“ – Б. пр.

Страйк се съмняваше, че Брокбанк би се изпуснал само за да избегне мъмрене от Дес. Очевидно бе получил истински епилептичен припадък.

– И какво стана после?

– Приятелката на твоя човек дотичала...

– Каква приятелка?

– Чакай... Еди?

– Мм?

– Как се казваше онова черното момиче с удължителите на косата? Оная с големите цици, дето Дес не я обича?

– Алиса – отвърна Еди.

– Алиса – обърна се Орла към Страйк. – Притичала отзад и се развикала на Дес да се обади по телефона за линейка.

– А той обадил ли се?

– Да. Откарали твоя човек и Алиса се качила с него.

– А Брок... Ноъл идвал ли е оттогава?

– Каква полза от охранител, който може да се стовари на пода и да се напикае, щом някой му се развика? – отбеляза Орла. – Чух, че Алиса молила Дес да му даде още един шанс, но Дес не е от тия.

– Затова Алиса нарече Дес гадна стисня – намеси се Еди, внезапно излязла от безучастния си унес, – та той уволни и нея. Тъпа кучка. Парите й бяха нужни, има деца.

– Кога се случи всичко това? – обърна се Страйк към Орла и Еди.

– Преди две седмици – отвърна Еди. – Но онзи беше противен тип. Слава богу, че се махна.

– В какъв смисъл беше противен? – поинтересува се Страйк.

– Ами то си личи – с обръгнала досада отвърна Еди. – Алиса има ужасен вкус за мъже.

Втората стриптийзьорка вече беше останала само по прашки и се фръцкаше ентусиазирано пред рехавата си публика. Двама по-възрастни мъже, току-що влезли в клуба, се поколебаха, преди да тръгнат към бара, с очи, приковани в прашките, които явно всеки момент щяха да бъдат свалени.

– А да знаеш къде мога да намеря Ноъл? – попита Страйк Еди, която бе твърде отегчена, за да му иска пари за информацията.

– Живее с Алиса някъде в Боу – отвърна барманката. – Тя е в общинска къща, но все се оплаква от нея. Не знам къде точно се намира – изпревари следващия въпрос на Страйк. – Не съм й ходила на гости.

– Пък аз си мислех, че я харесва – обади се Орла. – Казваше, че забавачката била добра.

Стриптийзьорката се беше освободила от прашките и ги размахваше над главата си като ласо. След като бяха видели каквото имаше да се види, двамата новодошли се насочиха към бара. Единият, достатъчно стар, че да е дядо на Орла, втренчи сълзящите си очи в деколтето й. Тя го измери делово с поглед, после попита Страйк:

– Е, искаш ли частен танц, или не?

– Ще ти откажа – отвърна той.

Преди още да е довършил фразата, тя остави чашата си, слезе от столчето и се примъкна към шейсетгодишния, който й се ухили – в устата му имаше повече празнини, отколкото зъби.

До Страйк застана нечия едра фигура – беше безвратият охранител.

– Дес иска да си поговорите – уведоми го той с тон, който вероятно щеше да е заплашителен, ако гласът не бе изненадващо тънък за толкова едър и набит мъж.

Страйк се огледа. Диджеят, втренчен през салона към него, го повика с жест.

– Проблем ли има? – попита Страйк охранителя.

– Дес ще ти каже дали има – гласеше неясният злокобен отговор.

Страйк отиде да говори с диджея и застана пред него като възедричък ученик, привикан от директора до катедрата. Напълно осъзнаващ абсурдността на ситуацията, трябваше да изчака и трета стриптийзьорка да остави чашата си с монети на съхранение до уредбата, да свали лилавото си пеньоарче и да се качи на сцената по мрежести чорапи и пластмасови обувки на токове. Беше обилно татуирана и под дебелия слой грим – пъпчива.

– Господа, цици, дупе и класа от... Джакалин!

Зазвуча ‘Africa’70 на групата ToTo. Джакалин взе да се върти около кола, в което бе много по-умела от останалите си колежки, а Дес прикри микрофона с ръка и се наведе напред.

70 „Африка“ – Б. пр.

– И така, приятел.

Изглеждаше по-възрастен и по-як, отколкото отдалеч под светлината на прожектора. Имаше проницателни очи и белег по протежение на цялата брадичка, дълбок като на Пищяла.

– Защо разпитваш за онзи охранител?

– Приятел ми е.