В служба на злото

Извървя километри до падането на мрака покрай осветени пъбове, където мъже и жени се смееха и флиртуваха, покрай ресторанти и кина; оглеждаше, чакаше с търпението на ловец. Беше неделя вечер и работещите вече си бяха по домовете, но пък все още бе пълно с туристи, гости на града, привлечени от историята и загадъчността на Лондон...

Беше почти полунощ, когато те изскочиха пред опитните му очи като туфа налели се гъби във високата трева: групичка кудкудякащи и кискащи се момичета, вървящи по тротоара. Бяха на една от любимите му мизерни и запуснати улици, където пиянска свада или врещящо момиче нямаше да бъдат пос­рещнати като нещо необичайно. Той ги последва на десетина метра разстояние, като ги наблюдаваше на светлината на уличните лампи как се смушкваха с лакти и дърдореха – всичките с изключение на една. Тя беше най-пияната и най-младата на вид, готова всеки момент да повърне, той ли не ги разбираше тия неща? Препъваше се на високите си токове, изоставаше леко от приятелките си, глупавата малка пачавра. Никоя от останалите не осъзнаваше в какво състояние е тя. Клатушкаха се напред и се кикотеха.

Той ги следваше с възможно най-безгрижен вид.

Ако тя повърнеше на улицата, шумът щеше да привлече вниманието на приятелките й, щяха да се спрат и да се скупчат около нея. А така, докато се бореше с позивите на повръщане, не можеше да говори. Постепенно дистанцията между нея и групата се увеличи. Малката се олюляваше и препъваше и му напомни за последната, която едва се държеше на високите си токове. Тази тук не биваше да оцелее и да помага за създаване на фоторобот.

Приближаваше такси. Сценарият се разигра в ума му, преди да се случи реално. Те се разврещяха и размахаха ръце да го спрат, след което една след друга натикаха вътре дебелите си задници. Той забърза с наведена глава и скрито лице. Уличните лампи се отразяваха в локвите, лампичката, сигнализираща „свободно за наемане“ угасна, двигателят изръмжа...

Бяха я забравили. Тя се олюля близо до стената и протегна ръка да се подпре.

Може би разполагаше само със секунди. Някоя от приятелките й можеше да забележи всеки миг, че нея я няма с тях.

– Добре ли си, миличка? Призля ли ти? Ела тук, насам. Ще мине, няма страшно. Ей тук.

Той я дръпна в пресечката и тя мигом започна да бълва. Немощно се опита да издърпа ръката си, но повръщаното изригваше от нея, давеше я.

– Гнусна кучка – процеди той с ръка вече поставена върху дръжката на ножа под якето. Дръпна я насила към тъмното пространство между магазин за порнокасети и друг за вещи втора употреба.

– Не – простена тя, но се задави от бликащото в гърлото й.

На отсрещната страна на улицата се отвори врата, светлина освети няколкото стъпала. На тротоара се изсипаха хора, които се смееха.

Той я прилепи към стената, за да неутрализира борбата й, и я зацелува. Вкусът й беше гаден, на повръщано. Вратата насреща се затвори, светлината секна, хората се отдалечиха с отекващи из улицата гласове.

– Мамицата ти мръсна – просъска той отвратен, като се дръпна от устата й, но продължаваше да я притиска с тяло към стената.

Тя си пое дъх да изкрещи, но той вече беше приготвил ножа и го заби дълбоко между ребрата й, където острието потъна с лекота, не като при предишната с нейната корава и неподатлива плът. Писъкът замря неиздаден върху изцапаните й устни, по ръката му с ръкавица бликна гореща кръв и напои тъканта. Тя се разтресе конвулсивно, опита се да проговори, очите й се обърнаха и подбелиха, цялото й тяло се отпусна, все още с ножа в него.

– Браво на момичето – прошепна той, изтегли ножа и тя падна умираща в ръцете му.

Изтегли я по-навътре в междинното пространство, където черни чували с боклук чакаха да бъдат прибрани. Ритна ги нас­трани и я стовари в един ъгъл, после извади мачетето. Сувенирите бяха задължителни, ала разполагаше само със секунди. Друга врата можеше да се отвори или току-виж онези заспали кучки, приятелките й, се върнали с таксито...

Ряза и сече, постави топлите си, димящи трофеи в джоба, после натрупа чувалите около и върху нея...

Беше отнело по-малко от пет минути. Чувстваше се като крал, като бог. Тръгна да се отдалечава с надлежно прибрани ножове, леко задъхан в хладния и чист нощен въздух, а щом се озова отново на основната улица, потича малко. Вече беше на една пресечка разстояние, когато чу пресипнали женски гласове в далечината:

– Хедър! Хедър, къде си, тъпа краво?

– Хедър не ви чува – прошушна той в мрака.

Помъчи се да спре смеха си, като зарови лице в яката си, ала му бе непосилно да сдържи триумфа. Тикнати дълбоко в джобовете, пръстите му си играеха с жилавия хрущял и кожата върху него, към който още бяха закачени обеците й – малки пластмасови сладоледчета във фунийки.

49

It’s the time in the season for a maniac at night.

Blue Öyster Cult, ‘Madness to the Method’77

77 Дошло е времето в сезона за маниак в нощта. Блу Ойстър Кълт, „Вкарай лудост в метода“ – Б. пр.