В служба на злото

Времето се задържа хладно, с превалявания и на моменти – с бурен вятър, а вече започваше втората седмица на юни. Слънчевата празничност в атмосферата около кралската венчавка беше само спомен, трескавото романтично опиянение бе утихнало, от витрините бяха свалени сватбените артикули и поздравителните флагове и столичната преса се върна към по-делнични теми, включително предстоящата стачка на служителите в метрото.

И ето че в сряда по първите страници на вестниците изригна ужасът. Обезобразеното тяло на млада жена бе открито под чували за боклук. Броени часове след първия апел на полицията за информация светът бе осведомен, че по улиците на Лондон броди Джак Изкормвача на двайсет и първи век.

Вече три жени бяха нападнати и обезобразени, но органите на реда очевидно не разполагаха с никакви следи към заподоз­рени. В надпреварата си да покрият всички възможни аспекти на историята – карти на Лондон, показващи мястото на всяка атака, снимки на трите жертви – журналистите явно държаха да наваксат изгубеното време, осъзнали, че са пристигнали със закъснение на партито. Преди това бяха третирали убийството на Келси Плат като единичен акт на лудост и садизъм, а последвалото нападение над Лила Монктън, осемнайсетгодишната проститутка, въобще не беше отразено от медиите. Момиче, продавало секс услуги в деня на кралската сватба, надали би могло да очаква да измести новопровъзгласената херцогиня от челните страници.

Убийството на Хедър Смарт, двайсет и две годишна служителка в строителна фирма от Нотингам, беше съвсем друга работа. Заглавията бяха спонтанни и грабващи, тъй като Хедър бе типичната героиня на житейска история, с която масовата публика би могла да се отъждестви – с нейната постоянна работа, невинното й желание да разгледа забележителностите на столицата и приятеля й, учител в начално училище. Вечерта преди смъртта си Хедър беше отишла да гледа мюзикъла „Цар лъв“, хапнала беше в китайския квартал, позирала бе за снимки в Хайд Парк на фона на конната стража. Безкраен материал можеше да се извлече от дългия уикенд, организиран за отпразнуването на трийсетия рожден ден на зълва й, завършил с брутална смърт в задния двор на магазин за порнофилми.

Историята, като всички атрактивни истории, се делеше подобно на амеба, създаваше серия от нови репортажи, статии с мнения, други с версии и всяка държеше на своята тоналност в общия хор. Появиха се дискусии за тревожните тенденции към пиянство у младите британки, а на другия полюс – също толкова пламенни укори за вредната склонност да бъде винена жертвата. Излизаха брутални статии за вихрещото се сексуално насилие, смекчавани донякъде от напомнянето, че подобни нападения са много по-редки, отколкото в други държави. Имаше интервюта с разстроените, измъчвани от чувство за вина приятелки, които неволно бяха изоставили Хедър. Скърбящите млади жени първо бяха охулвани и заклеймявани в социалните мрежи, а после – отново защитавани.

Всяко писание беше белязано със сянката на непознатия убиец, умопобъркания, който разчленяваше телата на жени. Репортерите отново обсадиха Денмарк Стрийт в търсене на човека, получил отрязания крак на Келси. Страйк реши, че е дошло време за често обсъжданото, но постоянно отлагано пътуване до Машам за последна проба на сватбената рокля, а той самият отново забегна у Ник и Илза с раница на гърба и смазващо чувство за безсилие. На Денмарк Стрийт остана на пост цивилен полицай, в случай че пристигнеше съмнителна пратка по пощата. Уордъл беше загрижен да не дойде още някоя телесна част, адресирана до Робин.

Притискан от необходимостта да води разследване под острия взор на националните медии, полицаят нямаше възможност да се срещне със Страйк цели шест дни, след като откриха тялото на Хедър. Частният детектив отново направи похода до „Федърс“, където завари Уордъл изтощен на вид, но очакващ с готовност да обсъди нещата с човек, който беше едновременно вътре в случая и вън от него.

– Адска седмица беше – въздъхна Уордъл и пое бирата, която Страйк му бе взел. – Пак започнах да пуша, по дяволите. Ейприл ми е много ядосана.

Отпи голяма глътка бира и после сподели истината за откриването на трупа на Хедър. Материалите в пресата, както Страйк вече беше забелязал, си противоречаха в много потенциално съществени подробности, макар всичките да виняха полицията, че не е намерила момичето цели двайсет и четири часа.