В служба на злото

– И ти си го следил, нали? Не ни се пречкай там, Страйк, ние сме го поели.

Страйк можеше да отговори, че едва под натиска на пресата Уордъл се задейства да открие тримата заподозрени, които отдавна му беше посочил, но предпочете да запази мълчание.

– Лейн не е глупав – продължи Уордъл. – Малко след като започнахме да го разпитваме, се сети за какво дава дума. Наясно е, че ти си ни дал името му. Прочел е в пресата, че ти е бил изпратен отрязан крак.

– И какво е мнението му по въпроса?

– Имаше някакъв намек за злорадство, че си си получил зас­луженото – подсмихна се Уордъл. – Но, общо взето реакцията му бе очакваната. Известно любопитство, малко нещо оправдания и самозащита.

– Изглеждаше ли болен?

– Да – отвърна Уордъл. – Не ни очакваше, като го видяхме, а креташе на патериците си. Изглежда зле отблизо. Кървясали очи, нездрава кожа. Явно го е закъсал.

Страйк не каза нищо. Все така си оставаше недоверчив за болестта на Лейн. Въпреки ясните фотографски доказателства за употреба на стероиди, кожни плаки и язви, които видя с очите си, Страйк упорито се съпротивляваше на идеята, че Лейн е истински болен.

– Какво е правил, когато другите жени са били убити?

– Бил сам у дома си – отвърна Уордъл. – Нищо не може да потвърди или опровергае това.

Страйк само изсумтя.

Върнаха се в пъба. Една двойка беше заела масата им, затова си намериха друга до френския прозорец, гледащ към улицата.

– Кажи сега за Уитъкър.

– Снощи се видяхме с него. Мениджър е на някаква музикална група.

– Сигурен ли си? – попита недоверчиво Страйк, като си припомни, че и според Пищяла Уитъкър твърдял същото, а в действителност живеел на гърба на Стефани.

– Да, сигурен съм. Посетихме приятелката му наркоманка...

– Влязохте ли в апартамента?

– Тя ни държа на вратата, което не е изненадващо – отвърна Уордъл. – Отвътре се носеше воня. Каза ни, че бил с момчетата, даде ни адреса на концерта и той наистина беше там. Отвън беше паркиран стар ван, а бандата вътре беше още по-стара. Да си чувал някога за Дет Кълт?

– Не – отговори Страйк.

– Не си и прави труда, нищо не струват – осведоми го Уордъл. – Наложи се да ги слушам половин час, преди да имам шанс да се доближа до твоя човек. Свиреха в някакво мазе в Уондсуърт. Днес цял ден ми пищят ушите. Уитъкър като че ли ни очакваше. Срещнал те пред вана си преди няколко седмици.

– Казах ти за това – припомни му Страйк. – Изпаренията от крак...

– Да, да – каза Уордъл. – На този му нямам доверие за нищо, но той твърди, че Стефани можела да му даде алиби за целия ден на кралската сватба, тоест това го изключва от нападението на проститутката в Шакълуел, а по време на убийствата на Келси и Хедър е пътувал с Дет Кълт.

– Значи е подсигурен и за трите убийства, а? – подхвърли Страйк. – Добре се е уредил. От групата потвърдиха ли, че е бил с тях?

– Честно казано, доста уклончиви бяха – призна Уордъл. – Вокалистът им е със слухов апарат. Не знам дали чу всичко, което го попитах. Не се тревожи, възложил съм на хората ми да проверят всички свидетелски показания – добави той, като видя, че Страйк се намръщи. – Ще установим дали наистина е бил там, или не.

Уордъл се прозя и се размърда на стола.

– Трябва да се връщам в службата – каза. – Нищо чудно да остана там цяла нощ. Затрупват ни с информация, откакто всичко излезе по вестниците.

Страйк вече умираше от глад, но пъбът беше много шумен, а той предпочиташе да се храни някъде, където да може и да мис­ли. С Уордъл излязоха заедно и двамата запалиха нови цигари в движение.

– Психологът ни има мнение по въпроса – заговори Уордъл, докато вървяха и пелена от мрак се разгръщаше в небето над тях. – Ако сме прави и си имаме работа със сериен убиец, то той има доста успешен похват. Очевидно планира нещата в някаква степен, иначе не би се измъкнал толкова пъти подред. Само че има промяна в модела в случая с Келси. Знаел е точно къде е отседнала. Писмата и неговата увереност, че при нея няма да има никой друг, говори за напълно предумишлен акт. Уви, при цялото ни старателно търсене не можем да намерим доказателства за когото и да било от твоите хора, че е бил близо до нея. Буквално разглобихме лаптопа й и не откриваме нищо там. Единствените, с които тя е говорила за крака си, са онези откачалки Джейсън и Темпест. Почти не е имала приятели и малкото такива са все момичета. Нищо подозрително не намерихме в телефона й. Доколкото ни е известно, никой от твоите заподозрени не е живял или работил някога във Финчли или Шепърдс Буш, нито е бил в близост до училището или колежа й. Не ни е известно да имат връзка с обкръжението й. Как би могъл някой дотолкова да се сближи с нея и да я манипулира, без семейството й да забележи?

– Знаем, че е била двулична – изтъкна Страйк. – Не забравяй уж измисления приятел, който се оказа съвсем реален, защото я е взел от „Кафе Руж“.