В служба на злото

– Като се има предвид, че по-скоро е готов да си отреже главата, отколкото да ме остави да разреша друг негов случай, човек би си помислил, че ще се погрижи да проучи всички мои подозрения. За беда смята, че просто съм извадил късмет в случая Ландри. А това, че в сегашното разследване предлагам трима заподозрени, го приема като чисто перчене от моя страна. Как ми се щеше поне адреса на Брокбанк да бяхме научили, преди да се наложи Уордъл да се оттегли – промърмори Страйк.

Робин беше мълчала близо минута, докато го слушаше, и шивачката, явно решила, че е приключила разговора, надникна през завесата. С неочаквано блажено изражение момичето нетърпеливо я отпрати с жест.

– Имаме адреса на Брокбанк – съобщи Робин тържествуващо на Страйк, когато завесата отново се затвори.

– Какво?

– Не ти казах, защото мислех, че Уордъл вече го е научил. За всеки случай позвъних на забавачките в района, като се престорих на Алиса, майката на Захара. Казах, че искам да проверя дали са записали правилно новия ни адрес. В едната забавачка ми го прочетоха от списъка с данни за родителите. Живеят на Блондин Стрийт в Боу.

– Боже господи, Робин, това е направо гениално!

Когато най-сетне шивачката възобнови работата си, завари бъдещата булка много по-сияеща, отколкото я беше оставила. Липсата на ентусиазъм у момичето към роклята разваляше удоволствието на жената от работата й. Робин бе несъмнено най-хубавата й клиентка и тя се надяваше на снимка с рекламна цел, щом роклята бъде готова.

– Прекрасна е – възторжено обяви Робин пред шивачката, когато й последният шев беше нагоден и двете оценяващо пог­леднаха отражението в огледалото. – Просто прекрасна.

За пръв път си помисли, че дрехата не изглежда никак зле.

51

Don’t turn your back, don’t show your profile,

You’ll never know when it’s your turn to go.

Blue Öyster Cult, ‘Don’t Turn Your Back’79

79 Не обръщай гръб, не показвай профил, / не знаеш кога ще дойде ред да си отидеш. Блу Ойстър Кълт, „Не обръщай гръб“ – Б. пр.

„Отзивите от обществеността бяха поразително много. В момента се движим по над хиляда и двеста следи, някои от които изглеждат обещаващи – каза детектив инспектор Рой Карвър. – Подновяваме апела към гражданите за информация относно местонахождението на червената хонда СВ750, използвана да транспортира част от тялото на Келси Плат, и все така проявяваме интерес да разговаряме с всеки, бил на Олд Стрийт в нощта на 5 юни, когато бе убита Хедър Смарт.“

Според Робин заглавието „Полицията върви по нови следи в преследването на Шакълуелския изкормвач“ не се оправдаваше от нищо в краткото сведение под него, макар че Карвър едва ли би споделил с пресата подробности за ново развитие по случая.

Пет снимки на жени, предполагаеми жертви на Изкормвача, запълваха по-голямата част от страницата. Самоличността и жестоката им съдба бяха изписани през гърдите им с удебелен шрифт.

Мартина Роси, 28-годишна, проститутка, убита с нож, откраднат медальон.

Мартина беше пълничка мургава жена с бяла блуза. Размазаната й снимка приличаше на селфи. На верижка на врата й висеше малка сърцевидна арфа.

Сейди Роуч, 25-годишна, секретарка, убита с нож, обезобразена, откраднати обеци.

Беше хубаво момиче с момчешка прическа и обеци във форма на халки. Снимката изглежда беше от семейно събиране, ако се съдеше по отрязаните наполовина фигури в двата й края.

Келси Плат, 16-годишна, ученичка, убита с нож и разчленена.

Това бе познатото бузесто и грозновато лице на момичето, писало на Страйк. Усмихваше се, облечена в училищната си униформа.

Лила Монктън, 18-годишна, проститутка, намушкана с нож, отрязани пръсти, оцеляла.

Неясна снимка на слабо момиче, чиято яркочервена къносана коса бе подстригана на неравна черта, а многобройните й пиърсинги искряха под светкавицата.

Хедър Смарт, 22-годишна, помощник-финансист, убита с нож, отстранени нос и уши.

Тя беше кръглолика и невинна на вид, с чуплива кафеникава коса, лунички и плаха усмивка.

Робин вдигна поглед от „Дейли Експрес“ с дълбока въздишка. Матю бе изпратен на одит при клиент в Хай Уикъм, така че не можеше да я закара този ден. Отне й час и двайсет минути да стигне от Ийлинг до Катфорд във влакове, пълни с туристи и служители, потящи се в лондонската жега. Стана от мястото си и тръгна към вратата, поклащаща се заедно с другите пътници, а влакът намали и спря отново на същата станция „Катфорд Бридж“.

Седмицата й на работа със Страйк след завръщането бе странна. Той явно нямаше намерение да се съобразява с инструкцията да не се бърка в разследването на Картър, но въпреки това приемаше предупреждението му достатъчно сериозно, че да бъде предпазлив.