В служба на злото

– Да – въздъхна Уордъл. – Още нямаме нищо за проклетия мотоциклет. Пуснахме описание в пресата, но засега – никакъв резултат. Как е партньорката ти? – попита той. Вече бяха пред стъклените врати на службата му, но Уордъл явно бе решен да допуши цигарата си до последния милиметър. – Дано не е много изнервена.

– Добре е – отвърна Страйк. – Отиде си в Йоркшър за проба на сватбената рокля. Накарах я да си вземе няколко дни отпуск, напоследък работеше и през уикенда.

Робин беше приела без възражения. А и защо й беше да остава при плъзналите по Денмарк Стрийт репортери, при тази нископлатена работа и при положение че сега полицията следеше Брокбанк, Лейн и Уитъкър много по-ефикасно, отколкото беше по възможностите на агенцията им?

– Късмет – пожела Страйк на Уордъл на раздяла. Полицаят вдигна ръка едновременно за благодарност и сбогуване и се скри в голямата сграда зад бавно въртящата се призма, по която проблясваше надписът „Ню Скотланд Ярд“.

Страйк закрачи към станцията на метрото, като си мечтаеше за кебап и обмисляше проблема, пред който Уордъл го бе изправил току-що. Как би могъл някой от заподозрените да се доближи до Келси Плат достатъчно, че да знае движенията й или да спечели доверието й?

Замисли се за Лейн, живеещ сам в онази мрачна сграда, издържащ се от инвалидни помощи, болен и с наднормено тегло, на вид много по-стар от своите трийсет и четири години. Навремето беше забавен. Останало ли бе нещо, с което да очарова момиче дотолкова, че да се вози на мотоциклет с него или да го пусне в апартамента в Шепърдс Буш, за който близките й не подозираха?

Ами Уитъкър, вонящ на дрога, с неговите почернели зъби и оредялата му сплъстена коса? Вярно, някога бе притежавал магнетизъм и кльощавата наркоманка Стефани очевидно го намираше привлекателен, но единствената известна страст на Келси беше към чистичко русо момче само няколко години по-голямо от нея.

После идеше ред на Брокбанк. За Страйк едрият мургав бивш военен беше направо отблъскващ, при това бе абсолютна противоположност на хубавия Найъл. Брокбанк живееше и работеше на километри от района на Келси и макар и двамата да бяха ходили на църква, съответните храмове бяха на двата срещуположни бряга на Темза. Полицията със сигурност би изровила контакт помежду им, ако съществуваше такъв.

Дали липсата на известна връзка между Келси и тримата заподозрени на Страйк не изключваше всеки от тях като убиеца? Ала докато логиката натрапваше отговора „да“, нещо у Страйк продължаваше упорито да му нашепва „не“.

50

I’m out of my place, I’m out of my mind . . .

Blue Öyster Cult, ‘Celestial the Queen’78

78 Не съм на мястото си, не съм на себе си... Блу Ойстър Кълт, „Небесната кралица“ – Б. пр.

Гостуването на Робин у дома й беше белязано с извънредно странно усещане за нереалност. Чувстваше се не в крак с всички, дори с майка си, която беше изцяло погълната от подготовката за сватбата и макар да проявяваше разбиране към дъщеря си, задето непрекъснато проверяваше на телефона си за развитие по случая с Шакълуелския изкормвач, изглежда леко се дразнеше. Седнала в познатата кухня с Раунтрий в краката й и с плана за разположението на гостите на приема, разгънат върху ожулената дървена маса, Робин си даде сметка до каква степен бе абдикирала от отговорност за собствената си венчавка. Линда постоянно я обстрелваше с въпроси за благодарствени писма, речи, обувките на шаферките, нейната украса за косата, кога ще е удобно да се разговаря със свещеника, къде биха желали с Матю да бъдат изпращани подаръците, дали Сю, лелята на Матю, трябва да бъде на основната маса или не. Робин си беше представяла, че у дома ще си отпочине. Вместо това бе принудена да посреща, от една страна, поток тривиални въпроси от майка си, а от друга – любопитството на брат си Мартин за разследването и подробните му описания на открития труп на Хедър Смарт. Със своята кръвожадност, както Робин го тълкуваше, второто я накара да избухне, при което изтормозената Линда забрани всякакво споменаване на убиеца в къщата им.

Междувременно Матю се сърдеше, макар да се мъчеше да не го показва, че годеницата му още не беше поискала две седмици отпуск от Страйк за сватбеното пътешествие.

– Сигурна съм, че няма да има проблеми – каза Робин по време на вечерята. – Бездруго нямаме почти никакви задачи, а Корморан каза, че полицията е поела разследването по всичките ни следи.

– Той още не ми е потвърдил – обади се Линда, следяща зор­ко как се храни малката Робин.

– Кой?

– Страйк. Не ми е дал отговор ще присъства ли.

– Ще му напомня – обеща дъщеря й и отпи щедра глътка вино.