В служба на злото

– Тя и приятелките й до една били пияни – обобщи полицаят ситуацията без заобикалки. – Четирите се качили в такси, но били толкова мòтани, че забравили за Хедър. Намирали се вече през една улица, когато се усетили, че тя не е с тях. Таксиметровият шофьор им се ядосал, защото били шумни и нагли. Едната започнала да го псува, понеже казал, че не може да направи обратен завой по средата на улицата. Станала голяма разправия, така че минали цели пет минути, преди той да се съгласи да се върне за Хедър. Когато най-сетне стигнали до улицата, където мислели, че са я оставили – не забравяй, че те са от Нотингам и въобще не познават Лондон, – момичето го нямало никъде. Таксито пълзяло по улицата, а те я викали през отворените прозорци. И тогава на едната й се сторило, че вижда Хедър в далечината да се качва на автобус. Две от тях слезли – няма никаква шибана логика, явно не са били на себе си – и хукнали по улицата, като се разкрещели на автобуса да спре, а другите две пък им се развикали от колата да се върнат, щели да последват автобуса с таксито. И тогава онази, която преди това се скарала с таксиметровия шофьор, го нарекла тъп Паки. На него му писнало, изгонил ги от таксито и си заминал. Та в общи линии – рече уморено Уордъл, – всички ядове, които берем, че не сме я открили двайсет и четири часа, са заради алкохол и расизъм. Глупачките били убедени, че Хедър се е качила на онзи автобус, затова изгубихме ден и половина да търсим жена, облечена в подобна горна дреха. Чак когато собственикът на магазина за порнофилми и списания излязъл да изкара торбите с боклук отпред, я открил под тях с отрязан нос и уши.

– Значи, това поне е истина – отбеляза Страйк.

Обезобразеното й лице беше едно от нещата, за които всички вестници бяха единодушни.

– Да, това е истина – изпъшка Уордъл. – „Шакълуелския изкормвач“. Няма що, чудесно звучи.

– А свидетели?

– Никой нищо не е видял.

– Какво стана с „Поклонник“ и неговия мотор?

– Отписахме го – призна Уордъл с мрачно изражение. – Има твърдо алиби за убийството на Хедър, бил на роднинска сватба. А и за другите две нападения не открихме улики.

Страйк остана с впечатлението, че полицаят иска да му каже нещо друго и чакаше търпеливо.

– Не искам да стигне до пресата – понижи глас Уордъл, – но мислим, че той е извършил и още две.

– Господи! – възкликна Страйк истински разтревожен. – Кога?

– Случаи от миналото – отвърна Уордъл. – Неразрешено убийство в Лийдс от 2009 година. Проститутка, родом от Кардиф. Намушкана с нож. От нея нищо не е отрязал, но й взел медальона, който винаги носела, и я захвърлил в канавка извън града. Трупът бил открит чак след две седмици. Миналата година момиче било убито и обезобразено в Милтън Кийнс. Казвала се Сейди Роуч. Осъдили приятеля й за това престъпление. Изчетох подробно всичко по случая. Семейството се борило упорито за освобождаването му и излязъл след обжалване. Нищо не го свързвало с убийството, освен че се скарали преди това и че веднъж той заплашил някакъв с джобно ножче. Впрегнахме психолог и криминалисти да работят по всичките пет нападения и изводът е, че имат достатъчно общи белези, за да се смята, че извършителят е един и същ. Очевидно използва два ножа – месарски и мачете. Всички жертви са уязвими – проститутки, пияни, емоционално разстроени. Подбирани са на улицата с изключение на Келси. Вземал е трофеи от всички тях. Твърде рано е да се каже дали имаме сходна ДНК, открита по жените. По всяка вероятност не. Не изглежда да е правил секс с някоя от тях. Явно друго го възбужда.

Страйк беше гладен, но нещо му подсказваше да не прекъсва мрачното мълчание на Уордъл. Полицаят пийна още бира, после изрече, без да поглежда Страйк в очите:

– Разследвам всичките твои хора: Брокбанк, Лейн и Уитъкър.

Крайно време беше.

– Брокбанк е интересен – посочи Уордъл.

– Откри ли го? – попита Страйк, като замръзна с доближена към устните му бира.

– Още не, но знаем, че редовно е посещавал църква в Брикстън допреди пет седмици.

– Църква ли? Сигурен ли си, че става дума за същия човек?

– Висок бивш военен, бивш играч на ръгби, с масивна челюст, с едно хлътнало око, деформирано ухо, тъмна късо подстригана коса – издекламира Уордъл. – Казва се Ноъл Брокбанк. Към метър и деветдесет или малко отгоре на ръст. Силен северняшки акцент.

– Това е той – потвърди Страйк. – Но шибана църква?

– Почакай – каза Уордъл. – Отивам да пусна една вода.

„От друга страна, защо не църква?“, помисли си Страйк и отиде на бара да вземе още две бири. Заведението се пълнеше. Заедно с бирите отнесе и меню на масата, но не можеше да се концентрира. „Млади момичета от хора... не би бил първият...“

– Имах нужда – каза Уордъл след като се върна. – Ще изляза за една цигара. Идвам след...

– Първо довърши за Брокбанк – настоя Страйк и бутна към него новата чаша.