В служба на злото

Ето защо влезе в съседното „Старбъкс“, намери си място и вдигна болящия го крак върху празен стол, докато умърлушено бъркаше голямото черно кафе. Меките канапета с тапицерия в кафеникав цвят, високите чаши американско кафе с много пяна, младежите в цъфтящо здраве, работещи мълчаливо и сръчно зад безупречно чистия стъклен щанд, бяха в пълен разрез с душевната настройка на Страйк, но той упорито остана на мястото си. Не можеше да се удържи да преживява всичко отново, да си спомня...

През времето, когато Уитъкър бе живял с Леда и сина й, юношеските му простъпки и прояви на насилие бяха известни само на социалните служби в северна Англия. Той разправяше безчет истории за миналото си, все много колоритни и противоречащи си. Едва след като беше арестуван за убийство, истината изтече от хора, познавали го преди – някои се надяваха на печалба от медиите, други бяха решени да му отмъстят, трети по свой си объркан начин се стремяха да го защитят.

Той беше роден в богато семейство от висшата средна класа на дипломат с благородническа титла, когото Уитъкър до дванайсетгодишната си възраст бе мислил за свой баща. Тогава бе открил, че по-голямата му сестра, за която му бяха казали, че преподава в Лондон по системата Монтесори, всъщност е негова майка, има сериозни проблеми с алкохола и наркотиците и живее в пълна мизерия, отхвърлена от семейството си. От този момент нататък Уитъкър, бездруго проблемно дете, склонно към изблици на краен и безогледен гняв, бе станал още по-необуздан. След като го изключиха от пансиона, се бе присъединил към местна банда, на която скоро бе станал главатар. Кулминацията на този етап от биографията му бе попадането в изправително заведение, защото бе държал опрян нож до гърлото на момиче, докато приятелите му я насилвали сексуално. На петнайсетгодишна възраст бе избягал в Лондон след поредица от дребни престъпления и там бе успял да открие биологичната си майка. Краткият ентусиазъм от срещата бе преминал почти веднага към взаимно насилие и враждебност.

– Някой седи ли тук?

Висок младеж се бе привел към Страйк и ръцете му вече стискаха облегалката на стола, на който детективът бе протегнал крака си. На Страйк той му заприлича на Матю, годеника на Робин, с чупливата си кестенява коса и красиви правилни черти. Изръмжа, свали крака си и поклати глава, после проследи с поглед младежа, който взе стола и се присъедини към група от шест-седем души. Момичетата чакаха с нетърпение връщането му, личеше си: изправиха гърбове и засияха, когато той постави стола си при тях. Дали поради приликата с Матю, или защото инстинктивно надушваше простаците, Страйк изпита смътна неприязън към момчето.

Без да допие кафето си, нервиран, задето го бяха обезпокоили, Страйк се изправи и излезе от заведението. Докато вървеше обратно по Уайтчапъл Роуд, запръска дъжд, а той отново запали цигара и престана да се съпротивлява на залялата го вълна от спомени...

Уитъкър изпитваше почти патологична потребност от внимание. Не търпеше по никаква причина и в никакъв момент интересът на Леда да се отклонява от него – било заради работата, децата, приятелите – и преценеше ли, че го е пренебрегнала, мигом насочваше проблясъците си от магнетичен чар към други жени. Дори Страйк, който го ненавиждаше до дъното на душата си, трябваше да признае, че вторият му баща притежаваше мощен сексапил и той действаше почти на всяка жена, обитавала къщата в някакъв момент.

Уитъкър беше изхвърлен от последната си група, ала продължаваше да мечтае за звездна слава. Знаеше три акорда на китара и запълваше всяко налично листче хартия с текстове на песни, които почиваха предимно на Сатанинската библия – Страйк я помнеше с черните й корици, с изобразено съчетание от пентаграм и глава на козел, винаги върху дюшека, на който спяха Уитъкър и Леда. Любовникът на майка му беше запознат в детайли с живота и кариерата на американския водач на секта Charles Manson19. Дращещите звуци на стара плоча с албума на Manson ‘LIE: The Love and Terror Cult’20 беше саундтракът на подготвителната година за университета на Страйк.

19 Чарлс Мансън е сериен убиец и водач на сектата „Семейство Мансън“, зародила се в Калифорния в края на 60-те години на XX век. Сред убийствата, за които е осъден като съучастник, е това на бременната Шарън Тейт (съпруга на режисьора Роман Полански). Преди да се прочуе като престъпник, за кратко се изявява като музикант. – Б. р.

20 Мансън, „ЛЪЖА: Култът на любовта и ужаса“ – Б. пр.