В служба на злото

Уитъкър вече беше чувал за легендарните похождения на Леда, когато я срещна, и обичаше да слуша за купоните, които бе посещавала, за мъжете, с които беше спала. Въбразяваше си, че чрез нея и той се свързва със знаменитостите и когато Страйк го опозна по-добре, стигна до заключението, че повече от всичко друго Уитъкър жадува за слава. Той не правеше морално разграничение между любимия си Manson и фигури от рода на рокзвездата Джони Рокъби. И двамата бяха запечатани трайно в масовото съзнание. Manson дори го бе постигнал по-успешно, защото неговият мит не беше подвластен на мода: злото винаги си оставаше магнетично.

Ала Уитъкър не беше привлечен единствено от славата на Леда. Любовницата му беше родила деца от две богати рок­звезди, които плащаха издръжка за тях. Уитъкър беше дошъл в самоволно завзетата къща с идеята, че част от стила на Леда е да живее в бохемска нищета, но че има някъде под ръка тлъста сметка, в която бащите на Страйк и Луси – Джони Рокъби и Рик Фантони – наливат щедри суми. Той сякаш не схващаше и не вярваше в истината: че след като години наред Леда бе проявявала финансова недалновидност и прахосничество, двамата мъже бяха принудени да подсигурят парите за издръжка, така че тя да не може да ги пилее. Злобните подмятания на Уитъкър на тема нежеланието й да харчи за него ставаха все по-чести. Разиграваше фасони, стигащи до гротеска, задето Леда не се бе бръкнала да му купи мечтаната китара „Фендър Стратокастър“ или велурено сако на Жан Пол Готие, по което си беше паднал внезапно въпреки цялата си воня и опърпан вид.

Притискаше я все повече, като сипеше безобразни и лесно опровержими лъжи: че му е нужно спешно медицинско лечение, че дължи десет хиляди лири на мъж, който заплашва да му счупи краката. Леда ту се забавляваше, ту се разстройваше от тях.

– Миличък, нямам никакви пари – уверяваше го. – Наистина, щях ли да се стискам, ако имах?

Тя забременя, когато Страйк беше на осемнайсет и кандидатстваше в университета. Беше ужасèн, но дори и тогава не очакваше майка му да се омъжи за Уитъкър. Леда винаги бе казвала на сина си, че й било противно да е съпруга. Първият й гастрол в брака като тийнейджърка бе продължил две седмици, след което тя беше избягала. На Уитъкър бракът също не му беше в стила.

И все пак се случи, несъмнено заради убеждението му, че това е единственият сигурен начин да докопа мистериозните скрити милиони. Церемонията се състоя в гражданската служба на кметството в Мерилибоун, където преди това се бяха оженили двама от Бийтълс. Нищо чудно Уитъкър да си бе въобразявал, че и той ще бъде сниман на входа като Пол Маккартни, само че никой не прояви интерес. Нужна бе смъртта на сияещата младоженка, та фотографите да се стекат пред стълбите на съда.

Страйк внезапно осъзна, че е извървял целия път до станция „Алдгейт Ийст“, без да е имал намерение да го прави. Нахока се сам, че е предприел това съвършено безсмислено пътешествие. Ако се беше качил на влака на „Уайтчапъл“, сега щеше отдавна да е на път към дома на Ник и Илза. Вместо това се беше отправил по най-бързия начин в погрешната посока и съумя да попадне в метрото тъкмо в пиковия час.

Едрите му габарити, към които имаше нахалството да добави и раница, пораждаха безмълвно недоволство у пътуващите, принудени да делят пространство с него, но Страйк почти не го забелязваше. С цяла глава по-висок от всички наоколо, той се хвана за ръкохватка, загледан в собственото си люшкащо се отражение в притъмнелите прозорци, докато си припомняше последната част, най-лошата: Уитъкър в съда, пледиращ, че трябва да бъде пуснат на свобода, защото полицията бе забелязала несъответствия в показанията му къде е бил в деня, когато иглата е влязла в ръката на съпругата му, в обясненията му откъде е дошъл хероинът и в описанието му на навиците на Леда по отношение на наркотиците.

Върволица дрипави съквартиранти от окупираната къща бяха свидетелствали за бурните, белязани с насилие взаимоотношения на двойката, за злоупотребата на Леда с хероин във всичките му форми, за заплахите на Уитъкър, за изневерите му, за безкрайното му дрънкане на тема убийство и пари, за отсъствието на видима скръб при откриването на трупа на Леда. Настоявали бяха отново и отново с неразумна истерия, че без съмнение Уитъкър я е убил. Защитата без усилия обори всичките им твърдения.

Студент от Оксфорд сред свидетелите на обвинението беше освежаващо разнообразие. Съдията посрещна Страйк с одоб­рение: беше чист, добре изразяващ се, интелигентен, макар че едрата му фигура би изглеждала застрашителна, ако не беше с костюм и вратовръзка. Обвинението бе поискало от него да отговаря на въпроси за обсебеността на Уитъкър от богатството на Леда. Страйк разказа пред смълчания съд за опитите на втория си баща да сложи ръка на състояние, съществуващо предимно в собствената му фантазия, и за непрестанните му настоявания пред нея да го включи в завещанието си като доказателство, че го обича.