В служба на злото

Естествено, хората щяха да го сметнат за вманиачен, предубеден, неспособен да се отърси от миналото. Щяха да кажат, че при вида на отрязания крак в кашона мигом е помислил за Уитъкър само защото е бил оправдан в делото за убийството на майката на Страйк. Дори и Страйк да обяснеше причините си да подозира този мъж, сигурно биха се изсмели на идеята, че тъй отявлен любител на перверзното и садистичното би отря­зал женски крак. Страйк беше наясно колко дълбоко вкоренено бе вярването, че обладаните от злото прикриват опасната си нак­лонност към насилие и доминиране. А кичат ли се с тези си прис­трастия, околните наивно се смеят и наричат това поза или го намират за странно привлекателна черта.

Леда се беше запознала с Уитъкър в звукозаписната компания, където работеше като рецепционистка – незначителна отломка от рокисторията, назначена като един вид символ в приемната. Уитъкър бе китарист и текстописец за доста траш метъл групи, които една по една го бяха изхвърлили заради неговото театралничене, злоупотреба с наркотици и агресивност. Твърдеше, че срещнал Леда покрай подписване на договор, ала Леда бе споделила със Страйк, че всъщност се запознали, докато тя убеждавала охраната да не е толкова груба с младежа, когото изхвърляли от сградата. Беше го довела у дома и Уитъкър така и не си тръгна.

Шестнайсетгодишният Страйк не беше сигурен дали откритото удоволствие, демонстрирано от Уитъкър при всичко садистично и демонично, бе искрено или просто поза. Ясно му бе само, че го мрази от дън душа, далеч повече от всеки друг любовник, когото Леда бе прибирала и после зарязвала. Принуден бе да диша вонята му, докато си пишеше домашните вечер, имаше усещането, че я вкусва. Уитъкър се бе опитвал да демонстрира снизходителност към тийнейджъра с внезапни експлозии от хапливи забележки, свидетелстващи за дар слово, което той умело прикриваше пред по-малко образованите приятели на Леда, за да им се хареса. Ала Страйк винаги бе готов да го парира с не по-малко находчиви отговори и имаше предимството да не е чак толкова надрусан като Уитъкър – по-точно надрусан, колкото можеше да е някой, живеещ в пос­тоянен облак дим от канабис. Когато Леда не беше наблизо да го чуе, Уитъкър подиграваше Страйк за решимостта да продължи често прекъсваното си образование. Любовникът на майка му беше висок и жилест, с учудващо добре развита мускулатура за човек, водещ почти изцяло заседнал живот. Страйк вече беше над метър и осемдесет и пет и се боксираше в един местен клуб. Напрежението между двамата изпълваше задимения въздух и заплахата от насилие присъстваше постоянно.

Уитъкър прогони завинаги Луси, полусестрата на Страйк, със своя тормоз, сексуални закачки и подигравки. Разхождаше се гол из апартамента, почесваше татуирания си торс и се смееше на шока на четиринайсетгодишното момиче. Една вечер тя изтича до телефонната кабина на ъгъла на улицата и отправи гореща молба към леля им и чичо им от Корнуол да дойдат да я вземат. Те пристигнаха призори на следващия ден, след като бяха пътували цяла нощ с кола от Сейнт Моус. Луси бе приготвила оскъдните си вещи в малък куфар. Тя никога повече не живя при майка им.

Тед и Джоун стояха на прага и умоляваха Страйк да тръгне с тях. Ала той отказа, твърдо решен да не оставя Уитъкър сам с Леда. Вече го бе чувал да развива теории при съвършено бистър ум какво ли би било чувството да отнемеш живот, сякаш ставаше дума за епикурейска наслада. Тогава не вярваше, че го мисли сериозно, но знаеше, че е способен на насилие, и го бе виждал да отправя заплахи към останалите самонастанени в жилището. Веднъж – Леда отказа да повярва, че се е случило – Страйк стана свидетел как Уитъкър се опита да смаже котка, неволно събудила го от дрямка. Корморан със сила бе измъкнал тежката подкована обувка от ръката на Уитъкър, докато той гонеше ужасената котка из стаята, замахваше към нея, крещеше и ругаеше, настървен да накара животното да си плати.

Коляното, към което бе прикрепена протезата му, започваше да се обажда, докато Страйк все повече ускоряваше ход по улицата. Пъбът „Главата на крантата“ изникна вдясно, сякаш той го бе извикал с мисълта си – прихлупена квадратна тухлена сграда. Чак при вратата зърна облечения в черно бияч и си припомни, че „Главата на крантата“ също бе станал вече стриптийз клуб.

– Да му се не види – промърмори.

Нямаше възражения срещу оскъдно облечени жени, които да се въртят около него, докато се наслаждава на халба бира, но беше неоправдано да харчи пари за питие на баснословни цени в подобно заведение, когато бе изгубил двама клиенти за един ден.