В служба на злото

Старият белег може да не представляваше особен интерес за криминолозите, но за него беше от жизнено значение. Тъкмо от това се беше опасявал. Дори Уордъл, който имаше навика да подиграва Страйк при всеки удобен случай, сякаш донякъде съпреживяваше неговата загриженост.

– Приятелю – рече той (и това също беше нещо ново), – не е Брокбанк. Мали е. – Страйк тъкмо от това се беше боял – че споменаването на Мали ще накара Уордъл да го погне до степен да изключи всички останали заподозрени, да се развълнува от перспективата тъкмо той да е човекът, разкрил придобилия печална слава престъпник.

– А доказателства? – лаконично попита Страйк.

– Престъпният синдикат Харингей търгува с източноевропейски проститутки в Лондон и Манчестър. Говорих с колеги от „Борба с порока“. Миналата седмица разбили бардак и измъкнали оттам две малки украинки. – Уордъл понижи глас още повече. – Разпитват ги полицайки. Имали приятелка, която мис­лела, че пристига в Обединеното кралство да работи като модел и силно се съпротивлявала да предоставя сексуални услуги, макар да я пребивали. Преди две седмици Багера я извлякъл за косата от къщата и повече не са я виждали. Багера също не се е мяркал оттогава.

– Една от многото типични прояви за Багера – каза Страйк. – Това не означава, че кракът е неин. Чувал ли го е някой някога да споменава за мен?

– Да – заяви тържествуващо Уордъл.

Страйк свали чашата, от която се канеше да отпие. Не беше очаквал утвърдителен отговор.

– Нима?

– Едно от момичетата, разпитвано от „Борба с порока“, недвусмислено твърди, че Багера неотдавна е говорил за теб.

– В какъв контекст?

Уордъл назова фамилията на богат руснак, собственик на казино, за когото Страйк беше изпълнил задача в края на предишната година. Страйк се намръщи. Както той виждаше нещата, осведомеността на Багера, че е работил за собственика на казино, по никакъв начин не доказваше да знае, че дължи именно на показанията на Страйк последния си престой в затвора. Единственото, което Страйк извлече от тази нова информация, бе, че руският му клиент се движи в престъпни среди – факт, който вече му бе известен.

– И какво го е грижа Багера, че съм работил срещу заплащане за Арзамастцев?

– Откъде искаш да започнеш? – подхвана Уордъл с обща, нищо незначеща фраза, целяща да мине като цялостен поглед върху картината. – Синдикатът се е разпрострял на много фронтове. Накратко, имаме човек, когото си ядосал и за когото е известно, че е пращал телесни части на хора. Той изчезва заедно с момиче точно преди на теб да бъде изпратен крак на млада жена.

– Казваш го, сякаш е убедителен довод – отбеляза Страйк, който си оставаше съвършено неубеден. – Поинтересува ли се поне бегло от Лейн, Брокбанк и Уитъкър?

– Естествено – отвърна Уордъл. – Възложил съм на хора да издирят всички тях.

Страйк се надяваше това да е истина, но се въздържа да разпитва по въпроса, за да не подлага на риск приятелските си отношения с Уордъл.

– Имаме и запис от охранителна камера на куриера – съобщи Уордъл.

– И?

– Колежката ти е добър свидетел – каза полицаят. – Моторът наистина е бил хонда. С фалшиви регистрационни номера. Облеклото му е точно както тя го описа. Отпрашил е на югозапад, към действително куриерско депо, както се оказа. За пос­ледно е уловен на камера в Уимбълдън. Оттогава няма следа от него и мотора, но, както вече казах, номерата са фалшиви. Може да е навсякъде.

– Фалшиви регистрационни номера – повтори Страйк. – Дяволски грижливо го е планирал.

Пъбът се изпълваше с посетители. Очевидно групата щеше да свири на горния етаж: хората се стичаха към вратата, водеща натам, и се чуваше познатото пищене на микрофон.

– Имам и още нещо за теб – рече Страйк без особен ентусиазъм. – Обещах на Робин да ти дам копия.

Тази сутрин преди изгрев слънце се беше върнал в офиса си. Представителите на медиите се бяха отказали да го причакват там, макар че позната от магазина за китари насреща го информира, че наоколо са се мотали фотографи до предишната вечер.

Уордъл, бегло заинтригуван, взе двете фотокопирани писма.

– И двете са пристигнали в последните два месеца – съобщи Страйк. – Според Робин си заслужава да ги погледнеш. Още една бира? – попита с жест към почти празната чаша на Уордъл?

Уордъл зачете писмата, докато Страйк отиде да вземе по още една голяма бира за двама им. Все още държеше листа с подпис РЛ, когато той се върна. Корморан взе другия лист, изписан с четлив и закръглен почерк на ученичка.

...че ще бъда истинската аз и истински завършена само когато кракът ми вече го няма. Никой не ще да разбере, че той не е и никога няма да бъде част от мен. На близките ми им е много трудно да проумеят потребността ми да бъда с ампутиран крак, според тях всичко е в главата ми, но ти ме разбираш...

„Не си познала“, помисли си Страйк и пусна фотокопието върху масата, при което забеляза, че тя бе изписала извънредно четливо адреса си в Шепърдс Буш, така че отговорът му с нас­тавления как най-добре да се лиши от крака си да не вземе да се изгуби. Беше подписано „Келси“, без фамилия.