В служба на злото

Уордъл, все още задълбочен във второто писмо, изсумтя едновременно развеселен и отвратен.

– Дяволите да го вземат, чел ли си това?

– Не – отвърна Страйк.

Все повече младежи прииждаха в пъба. Двамата с Уордъл не бяха единствените към трийсет и пет годишни, но определено бяха в горната възрастова граница. Страйк се загледа в една хубавичка бледа млада жена, гримирана като звезда от четиресетте години на двайсети век – с подчертани с черен молив вежди, алено червило и синкава коса на букли, – да търси с поглед кавалера си.

– Робин чете писмата от откачалки и ако сметне за нужно, преразказва ми ги в резюме.

– „Искам да ти масажирам чуканчето“ – прочете на глас Уордъл. – „Мечтая да ме използваш като жива патерица. Ще ми се...“ Да му се не види. Това дори не е възможно физически... – Той обърна листа. – РЛ. Можеш ли да разчетеш този адрес?

– Не – отвърна Страйк, след като го разгледа с присвити очи. Почеркът беше гъст и извънредно труден за разчитане. Единствената разбираема дума в адреса на пръв прочит беше „Уолтъмстоу“.

– Нали щеше да ме чакаш на бара, Ерик?

Младата жена с бледосинята коса и алени устни бе застанала до масата им с питие в ръка. Носеше кожено яке върху лятна рокля в стила на четиресетте години.

– Прощавай, мило, разговор по служба – невъзмутимо отвърна Уордъл. – Ейприл, Корморан Страйк. Съпругата ми – добави.

– Здравей – каза Страйк и протегна масивната си длан. Никога не би си представил, че жената на Уордъл изглежда така. По причини, които бе твърде уморен да анализира, тя го накара да харесва Уордъл повече.

– О, значи, това си ти! – възкликна Ейприл сияеща към Страйк, докато Уордъл прибираше от масата писмата, като ги сгъна и пъхна в джоба си. – Корморан Страйк! Наслушах се толкова много за теб! Ще останеш ли да чуеш групата?

– Съмнявам се – отговори Страйк, но не троснато. Тя беше много хубавка.

На Ейприл й личеше, че не иска да го пусне да си иде. Каза му, че очакват свои приятели, и наистина няколко минути след пристигането й при тях цъфнаха шестима души. В групата имаше две жени без кавалери. Страйк се остави да го убедят да се качи горе с тях. Във вече запълнената зала имаше малка сцена. В отговор на въпросите му Ейприл обясни, че е стилистка и същия този ден е работила за снимки в списание. Освен това била, както вметна непринудено, танцьорка в бурлески.

– Бурлески? – повиши глас Страйк, за да надвика пищенето на микрофона и шума на присъстващите. „Това не е ли нещо като арт-стриптийз?“, учуди се, докато Ейприл го осведомяваше, че приятелката й Коко – момиче с доматеночервена коса, което му се усмихваше и шаваше с пръсти – също била бурлескна танцьорка.

Бяха дружелюбна компания и никой от мъжете не прояви към него досадната заядливост, каквато Матю демонстрираше всеки път, щом попаднеше в орбитата на Страйк. Отдавна не беше слушал жива музика. Дребничката Коко вече бе изявила желание да бъде повдигната, та да може да вижда...

Ала когато Излингтън Бойс Клъб се появиха на сцената, Страйк усети, че се връща против волята си към времена и хора, за които се бореше да не мисли. Мирисът на застояла пот във въдуха, познатите звуци на настройвани китари, шумът във включения микрофон – би могъл да понесе всичко това, ако позата на вокалиста и гъвкавата му безполова фигура не му напомняха Уитъкър.

Само след четири такта от песента Страйк вече знаеше, че ще си тръгне. Не че имаше нещо лошо в техния инди рок, в който китарите бяха силно застъпени – свиреха добре и въпреки злощастната си прилика с Уитъкър водещият вокал имаше приличен глас. Ала Страйк твърде често бе попадал в такава атмосфера, без да има възможност да се махне, докато тази вечер беше свободен да излезе на тишина и чист въздух и възнамеряваше да упражни това си право.

Извика за довиждане към Уордъл, а на Ейприл помаха с усмивка и след нейното ответно махване и намигване той си тръгна, достатъчно едър, та да си пробие лесно път през вече изпотените и задъхани хора. Добра се до изхода тъкмо когато Излингтън Бойс Клъб завършиха първата си песен. Дочу аплодисментите като приглушена градушка върху ламаринен покрив. Минута по-късно вече крачеше с облекчение сред монотонния шум на уличното движение.

13

In the presence of another world.

Blue Öyster Cult, ‘In the Presence of Another World’23

23 В присъствието на друг свят. Блу Ойстър Кълт, „В присъствието на друг свят“ – Б. пр.

В събота сутринта Робин и майка й взеха античния семеен ландроувър и пропътуваха разстоянието от малкия им роден град Машам до шивашкото ателие в Хароугейт, където поправяха сватбената рокля на Робин. Кройката й бе променена, защото бе предвидена за венчавка през януари, а щеше да бъде облечена през юли.

– Още килограми си свалила – отбеляза възрастната шивачка, като забождаше карфици по гърба на бюстието. – Не ти трябва да слабееш повече за тази рокля. За нея трябват малко извивки.