В служба на злото

Робин се събуди на следващата сутрин с главоболие и тежест под лъжичката. Обърна се върху непознатите възглавници и колосани бели чаршафи и събитията от предишната вечер нах­­лу­ха в съзнанието й. С тръсване на глава отметна косата от лицето си, надигна се до седнало положение и се огледа. Между четирите резбовани колони на леглото виждаше очертанията на стаята, слабо осветена от тънката ивица ярка светлина помежду брокатените завеси. Когато очите й свикнаха с полумрака, различи в позлатена рамка на стената портрет на дебел господин с бакенбарди. Това явно беше онзи тип хотел, който хората използваха за удобна почивка в града, а не за да си отспиват с махмурлук и с няколко набързо нахвърлени в сак дрехи.

Дали Страйк не я бе настанил сред този старомоден лукс като предварителна компенсация за сериозния разговор, който щеше да подхване с нея днес? Очевидно преживяваш много емоционален момент... Мисля, че ще е разумно да си вземеш отпуск и да си починеш.

Две трети бутилка лошо вино и му беше разказала всичко. Със слаб стон Робин отново се отпусна върху възглавниците, покри лице с ръце и се остави на спомените, които, възползвали се от слабостта й, нахълтаха с удвоена настойчивост.

Изнасилвачът беше носил гумена маска на горила. Придържал я беше към земята с тежестта на цялата си ръка върху гърлото й, казал й беше, че ще умре, докато я изнасилва, зап­лашил беше да я души, докато изкара живота от нея. Мозъкът й се бе превърнал в алена кухина, с бликаща в нея паника. Неговите длани бяха стегнати като примка около шията й, оцеляването й зависеше единствено от способността й да се прес­тори на мъртва.

По-късно имаше дни и седмици, когато я изпълваше усещането, че наистина е умряла и е останала впримчена в тяло, с което не чувства никаква връзка. Изглеждаше й, че единственият начин да се защити, е да се изолира от собствената си плът. Дълго време бе минало, преди да е способна отново да поеме контрол над себе си.

Той беше кротък в съда, мек като памук – „да, ваша светлост“, „не, ваша светлост“, безличен бял мъж на средна възраст с румен тен, ако се изключеше бялото петно под ухото му. Бледите му очи мигаха твърде често – очи, които през дупките на маската бяха просто цепки.

Стореното й от него разклати цялата представа за мястото й в света, прекрати обучението й в университета, прати я обратно в Машам. Принуди я да изтърпи мъчителен съдебен процес, в който кръстосаният разпит бе едва ли не също толкова травматичен като самото нападение, защото тезата на обвинението беше, че тя е предизвикала у него натрапчиви мисли за секс. Месеци наред виждаше ръцете му в ръкавици да се протягат към нея от сенките и да я придърпват. Разви пълна непоносимост към физически контакт, бил той и нежна прегръдка от член на семейството й. Той омърси първата й и единствена сексуална връзка, защото с Матю се наложи да започнат наново, стъпка по стъпка, измъчвани от страх и вина.

Робин притисна силно ръце към очите си, като че можеше насила да заличи всичко това в ума си. Сега, разбира се, тя знаеше, че младият Матю, когото бе смятала за изпълнен със себеотрицание модел на доброта и разбиране, в действителност беше блудствал с голата Сара в студентската си квартира в Бат. През това време Робин лежеше с часове в самотното си легло в Машам и се взираше с невиждащ поглед в плаката на Дестинис Чайлд. Сама сред тишината на „Хазлит“, Робин се замисли за пръв път над въпроса дали Матю би я напуснал заради Сара, ако беше щастлива и непострадала, и дали с Матю не биха се разделили по естествен път, ако тя беше завършила образованието си и получила диплома.

Робин отпусна ръце и отвори очи. Днес те бяха сухи; имаше усещането, че е изплакала всичките си сълзи. Болката от приз­нанието на Матю не я пронизваше вече. Чувстваше я някак тъпа и бледнееща пред по-непосредствената паника, че може да е зас­трашила служебните си позиции. Как можа да е толкова глупава, че да разправи на Страйк какво й се е случило? Не се ли научи какво ти идва до главата, когато си откровен?

Година след изнасилването, когато агорафобията беше вече преодоляна, когато теглото й се нормализира, когато беше нетърпелива да се върне в света и да навакса изгубеното време, беше изразила неопределен интерес към „нещо, свързано“ с работата на криминален следовател. Без университетска диплома и при положение че самочувствието й твърде скоро бе разпердушинено, не беше посмяла да изкаже гласно желанието си да се занимава с детективски разследвания. И добре че се случи така, защото всичките й познати до един се бяха опитали да я откажат дори от неясно изразения й интерес да работи по периферията на полицейската дейност. Включително изпълнената й с толкова разбиране майка. Бяха приели тази й нова страст като белег за продължаващата болест, симптом на неспособността да обърне гръб на случилото се.